Saturday, February 17, 2007

Andropolis...

Andropolis


Кой е Andropolis??? Никой не знае нали??? Сега ще ви разкажа кой той...


1979-та година бе направен един филм по реален случай. Главната роля играеше Майкъл Дъглас... Във филма ставаше въпрос за един състезател в дисциплина маратонно бягане... Майкъл Андрополис. Мъж на средна възраст, разведен с 2 деца на 7 и 16 години живеещи с майка си. Напълно провален живот само около една несигурна мечта... Да бъде най-отгоре в маратонното бягане. Майкъл работи по автомивки за да се храни, тича през останалото време, защото това е единственото нещо, което може да прави. В един момент му се отдава възможност да изпълни всичко, което е мечтал. Да си върне семейството и да стане олимпийски шампион. На щатската квалификация той води през цялото време, но недостатъчната увереност в това с което се бори го праща на 4-то място.....само първите 3-ма отиват на олимпиадата. ВСе пак един от тримата класирали се се контузва и Майкъл отива на негово място. Веднъж отишъл там....сам... той осъзнавам че всичко което има в този живот зависи от него. Последната вечер преди финала в тази дисциплина жена му изминава хиляди километри за да е там при него.... и всичко като приказките си идва на място. Застава на старта......стартира.... С гордо вдигната глава той си проправя път към върха.... взима огромна преднина пред съперниците си. Никой до това време не е виждал такова сърцато бягане... Но малко след 40-тия километър в града завалява дъжд.... и на един завой докато Андрополис прави опит да види колко назад са противниците му.... той стъпва на мокри листа... подхлъзва се... и си разбива главата. Остава да лежи на земята докато бавно всички го отминават. Титлата взима състезател от Австралия... всичко отива към своя край. Събитията се изместват към другите дисциплини. Но в маратонното бягане има едно правило... "Състезанието не свършва докато и последният участник не премине финала или не се откаже"... В този ред на мисли Майкъл става от земята и полупребит продължава да бяга. Всички камери снимат него.... той се превръща в героя на денят.... Така под ръкопляскането на над 100000 души той пресича финала.... в прегръдките на жена си и двете си деца...

Трудно бих се описал като такъв огромен човек.... но такъв бих искал да бъда, а и повечето ми познати знаят, че е така...

1 comment:

zory said...

аз знаех, макар че съм позабравила, но припомнянето е полезно =)