Saturday, October 31, 2009

Моят Идол



"Моят идол...


...всъщност защо трябва да е от онея "горе", като има хора, които са много повече горе от тях? Идол трябва да е онзи, който е достатъчно велик, за да се стремиш да светиш като него, и все пак да можеш да го пипнеш. Това са хората, които оставят видима следа и въпреки това казват... "Какво от това?!". Това са хората, които имат всички основания да си вирнат носа и да мачкат наред... и го правят... но все пак не забравят кои са хората около него и от къде е тръгнал. Това са хората, които не се нуждаят от излишни жестове и фалшиви изречения... Това са хората, които имат нужда от "малко" за да направят "много"... Хората, които осъзнават Истинският идол, е приятел..."

TS

Wednesday, October 28, 2009

Влюбването...




Влюбването е най-лесното нещо, което можеш да направиш. Вродено ти е да го правиш... Не случайно, когато си влюбен усещаш сърцето си в гърлото си... Да бие лудо, неможещо да си намери място. Това е най-вълнуващото нещо. Това е символът на животът ти. Най-силното нещо! Но животът се дели на моменти... и за да има "по, най" трябва да има някаква градация, нагоре и надолу. И я има... в природата е. В любовта след влюбването следват хилядите моменти, които бързо или бавно те убиват. Затова разлюбването боли толкова много. Да се влюбиш е лесно. Но да си влюбен цял живот... това е чудо. Връзките не винаги са лесни. Знам това. За 21 години имах достатъчно време, възможност и съзнаение за да го разбера. Връзките не свършват незабавно, защото всички искаме да бъдем обичани, да бъдем щастливи и надеждата за това ни кара да продължаваме да ги подържаме. Искаме да сме обичани и щастливи. Тогава защо не сме? Защото сме станали експерти да саботираме собственото си щастие... да се чувстваме като жертви, когато в действителност, това са изборите, които правим. Лошите навици, пороците, неспособността да показваме обич и съчувствие... ТОВА СМЕ НИЕ! Това е нашата природа. Това са нещата, които ни принизяват. И не, ние не сме жертви. Ние сме убийци, когато става дума за любов и щастие. Ние бленуваме за чувството, но не се променяме. Защо? Защото искаме това, което искаме. И в преследването му, ние правим, каквото искаме да правим. Казваме, каквото искаме да кажем... опитваме да го постигнем и ставаме жертви на самите себе си. Търсиме обяснението, търсим си защитата, а това нещо трябва да се промени... но няма. Защото, само ти... си ти... А ако ти не можеш да се промениш, никой няма да може. Влиянието между хората е колаж на живота... Всъщност ти възприемаш нещата така, както съзнанието ти иска. Понякога се разминаваме с хората, които е трябвало да станем, и понякога правим неща,
от които се срамуваме. Понякога лоши неща се случват на добрите хора, а това не е честно. За съжаление... да бъдеш добър човек, не ти носи дивиденти. Защото, колкото и да си добър... грешиш... не спрямо другите... спрямо себе си.

П.П.
Не съм бил влюбен от адски много време. И НЕ СЪМ! Емоция в живота ми има, тръпка има... но явно и аз съм експерт в неспособността си да контролирам всичко онова, което изброих горе. Време... време е... Познахте ли се?