Любовта на живота ти...

"- Дядо, а ти как разбра, че баба е любовта на живота ти?
- Ами... тя не е. Виж, синко, няма такова нещо като любовта на живота ти. Всяка любов, която изживееш е красива и неповторима. Няма как да сравняваш една с друга и да кажеш – тази е по-хубава. То е същото, като да сравняваш цветята – нима можеш да кажеш, че розата е по-красива от орхидеята или люляка, или еделвайса... Всяко цвете е прекрасно по различен начин.
- А тогава, как избра баба? Защо реши, че тя е жената за теб?
- Това е друго. Всяка любов е красива, но не с всяка можеш да живееш...
Имал съм любови, които са ме връхлитали като ураган. Възнасяли са ме до небето, но и са прекършвали крилете ми. Изпълвали са ме със сила и устрем да ги покоря. Но стихията не може да бъде удържана. След време тя сама си отива, оставяйки след себе си разрушения.
А баба ти... тя беше като тих пролетен дъжд, който напоява земята и от който се ражда живота. Трябваше да изживея много бури преди да я срещна, за да мога да я оценя. Или както казваше нашият капитан: "Само корабокрушенецът, преживял ада на бушуващия океан, може истински да обикне брега."

Изкуството да се влюбиш...

Чувството да отличиш нечие лице сред десетките.... В началото непознато, но все пак се прокрадва илюзията, че го познаваш.... Почваш да създаваш образа в съзнанието си.... Какъв човек е, какво обича да прави, как се държи, каква музика слуша... Не след дълго идва колебанието, че май си се влюбил вече....

Но от там нататък последват две коренно различни продължения. В едното, този човек си остава все така непознат.... или просто не се стига до там, до където ти се иска. Този човек избира друг път за себе си. Оставаш с представите си, които си придобил още в началото.... А в другото, точно докосването и щастливото продължение всъщност те връщат на земята. А то е, че представите се разминават с реалността.... не че човекът е лош, напротив.... просто не е това, което си очаквал.... И спираш да бъдеш влюбен...

Човек не може да контролира чувствата и очакванията си. но може би за това и сега е времето на човек да живее преди да се появят очакванията. Може би това е правилният път към това да се влюбиш постепенно. А образът, който всеки един от нас търси да се появи и той постепенно с времето, докато първи помощници през това време са ни търпението, компромисите и спокойствието...

Имам един образ в съзнанието ми. Едно момиче, което никога не съм виждал през живота си, но от време на време я сънувам. Не знам дали вие имате такива хора в сънищата си, но се чудя.... Какво ли ще се случи, ако някой ден я видя реално?

И нещо друго не ми дава покой преди да завърша този пост.... Казах, че представите ми за този човек, може да се разминат.... Ами, ако реалността е още по-красива?