Чувството да отличиш нечие лице сред десетките.... В началото непознато, но все пак се прокрадва илюзията, че го познаваш.... Почваш да създаваш образа в съзнанието си.... Какъв човек е, какво обича да прави, как се държи, каква музика слуша... Не след дълго идва колебанието, че май си се влюбил вече....
Но от там нататък последват две коренно различни продължения. В едното, този човек си остава все така непознат.... или просто не се стига до там, до където ти се иска. Този човек избира друг път за себе си. Оставаш с представите си, които си придобил още в началото.... А в другото, точно докосването и щастливото продължение всъщност те връщат на земята. А то е, че представите се разминават с реалността.... не че човекът е лош, напротив.... просто не е това, което си очаквал.... И спираш да бъдеш влюбен...
Човек не може да контролира чувствата и очакванията си. но може би за това и сега е времето на човек да живее преди да се появят очакванията. Може би това е правилният път към това да се влюбиш постепенно. А образът, който всеки един от нас търси да се появи и той постепенно с времето, докато първи помощници през това време са ни търпението, компромисите и спокойствието...
Имам един образ в съзнанието ми. Едно момиче, което никога не съм виждал през живота си, но от време на време я сънувам. Не знам дали вие имате такива хора в сънищата си, но се чудя.... Какво ли ще се случи, ако някой ден я видя реално?
И нещо друго не ми дава покой преди да завърша този пост.... Казах, че представите ми за този човек, може да се разминат.... Ами, ако реалността е още по-красива?
No comments:
Post a Comment