Но животът за това е толкова интересен, защото винаги ни прави животът интересен. И това му е хубавото. Макар да не искаме да ни се случват някои неща, точно те са причината да бъдем такива каквито сме. Всеки провал... всяка сълза... и пътят обратно към успехите и усмивките. Точно този път е най-великият. Точно по него ходят много от нас, без дори да го осъзнават. За това... на кого е нужен живот без сълзи... без поне малко болка, караща те да оцениш хубавите моменти? На кого е нужно гранитно сърце, непречупено от нищо и никой... щом никога няма да му се наложи да бъде лекувано. Именно лечението е поуката, която взимаме. А поуката... е силата която ни дава, за да продължим да се борим. Тя е желанието и стремежа в нас... а без стремежа, сме изгубени... много преди сърцето ни да спре да бие. Животът просто ще е едно съществуване, а на кого е нужен такъв живот? И все пак, трябва ли всички сърца да бъдат разбити? Повече от задължително... за да можеш да летиш по сърцато, за да можеш да усетиш истински животът...
