Sunday, April 20, 2008

Разбитото сърце... Част 02

Всъщност кой ли не е бил с разбито сърце? Чувство до болка познато на всеки, че и по няколко пъти. Чувство толкова дълбоко впило се в телата ни, че едва ли има човек който да не си е мечтал повече никога да не му се повтори.



Но животът за това е толкова интересен, защото винаги ни прави животът интересен. И това му е хубавото. Макар да не искаме да ни се случват някои неща, точно те са причината да бъдем такива каквито сме. Всеки провал... всяка сълза... и пътят обратно към успехите и усмивките. Точно този път е най-великият. Точно по него ходят много от нас, без дори да го осъзнават. За това... на кого е нужен живот без сълзи... без поне малко болка, караща те да оцениш хубавите моменти? На кого е нужно гранитно сърце, непречупено от нищо и никой... щом никога няма да му се наложи да бъде лекувано. Именно лечението е поуката, която взимаме. А поуката... е силата която ни дава, за да продължим да се борим. Тя е желанието и стремежа в нас... а без стремежа, сме изгубени... много преди сърцето ни да спре да бие. Животът просто ще е едно съществуване, а на кого е нужен такъв живот? И все пак, трябва ли всички сърца да бъдат разбити? Повече от задължително... за да можеш да летиш по сърцато, за да можеш да усетиш истински животът...

2 comments:

Transplante de Cabelo said...

Hello. This post is likeable, and your blog is very interesting, congratulations :-). I will add in my blogroll =). If possible gives a last there on my blog, it is about the Transplante de Cabelo, I hope you enjoy. The address is http://transplante-de-cabelo.blogspot.com. A hug.

StepToMe said...

да, наистина.. и това не се отнася само за разбитото сърце. Всички пречки, през които преминава човек и всяка сълза, независимо за какво е тя го кара да се замисли, кара го да търси нещо по-добро, устремява го към щастието. Всъщност повечето наистина интелигентни хора, които познавам - такива които са се замисляли над живота като цяло, въобще над човешката природа като цяло, са хора, които са минали през много неща - и хубави, но и лоши. Мисля че човек не може да изпълни истинския си цялостен потенциал ако не се е сблъскал със всичко и не би могъл да открие истинския себе си а и да разбере и другите ако не е преживял максимално много, особено болката. Радостта и щастието е доста по-лесно, но в същото време неосъзнато съществуване.