На прага съм на едно малко откровение, за тези, които продължават да влизат тук от време на време и ме познават. Малко откровение за мен... и за това, кой съм аз сред вас, защо го правя, защо съм такъв и какво е да си такъв. Този път няма да се опитвам да философствам, просто ще пиша ясно и точно каквото ми е в главата. И все пак почвам тъжно нали? Такъв е рискът, когато тръгнеш да търсиш смисъла във всичко. Всичко, което се случва на теб. Всичко, което се случва на другите. Всичко, което по един или друг начин оказва влияние на дните ни. Повечето нямаме съзнание да разберем своя собствен живот, но сме готови да мислим и за този на другите. Природа.... невероятна, истинска и неподправена. От любов... Обожавам да вървя по някой тротоар, слушайки музика. Дава ми свободата да летя сред хората, и да имам възможността да ги наблюдавам. Интересното е, че много малко хора се усмихват докато са сами и просто вървят. На всяко едно лице са изписани проблеми, болки и притеснения. И все пак, винаги се намира какво да ги усмихне поне няколко пъти на ден. Аз също го правя... даже постоянно. И въпреки това много хора ми слагат етикет на много тъжен и сериозен човек. Тъжно е да се опиташ да разбереш един свой сън и да не успееш. Но още по-тъжно е да го разбереш и да знаеш, че няма какво да направиш. Просто факти... Нали знаете мисълта "аз знам, че нищо не знам, но ти и това не знаеш". Еми, то за това всичките философи до един са побъркани... Преседват и отварят толкова много въпроси, че колкото и да са умни няма как да стигнат до всичките отговори. Животът за мен е като поредица от много песни. Само че аз обичам меланхоличните песни, които и без текст да те карат да мислиш. Така сам на себе си давам малки лъжички с отговорите за живота. Карат ме да откривам себе си, защото именно тръпките, които минават през мен ме подсещат, че съм жив и мога да направя нещо значимо. Лошото е, че хората харесват хора като мен само на хартия. Страх ги е от нас. Да, ние можем да влияем, можем да променяме, можем да оставяме следа, но това го могат всички. Можете го и вие. Съзнателно и несъзнателно. Колко често сте губили посока в живота? Загледайте се някой път в хората, които минават покрай вас. Може би всичките отговори се крият в тяхното присъствие. Може би... Аз съм този, който има достатъчно интересен и оплетен живот, но все пак се бута и във вашия с добри намерения :) . Ако това ме прави тъжен човек, нека съм си. Мазохист явно съм от малък, защото от както се помня винаги съм бил такъв, но все пак намирам кога и за какво да се усмихна, а веселата музика в наличност, не е по-малко от тъжната... Поздрави :)
