Хъх... за пореден път ще почна да пиша така... Едни и същи неща. Нали така им казват. Има емоция, има и повод да пишеш...Но не... Почвам отначало.И ето, още един ден неусетно излетя. Оставяме стъпките си по пясъка, там където по-късно може би ще завали дъжд. Там където ще минат още много хора. Там където пясъка ще лепне по обувките ни. Но следите в съзнанието ни остават. Дни като този се помнят вечно... Формата на облаците в небето дори. Усмивките на всеки, който видиш по улицата. Усмивките и на тези, които те гледат в очите... и се усмихват искренно. Сякаш са усетили пулса на сърцето ти. Сякаш са видяли любовта в погледа ти. И пак ще стане въпрос за малките неща. Колко по щастливо биха живяли всички, ако оценяваха тези моменти. Аз не искам да свърши... Както се случва понякога, един момент се нарежда и се навърта и остава за повече от момент. И звука спира… и движението спира... за повече, много повече от момент. И след това моментът си отива... Но, когато си дал всичко от себе си, за да бъде запомнен момента, момента се връща,и потваря... отново... за много повече от момент. Никси, Хриси, Ноли, Жоро, Мъро... благодаря ви, че ви има. Благодаря ви, че ме дарихте с присъствието си. С топлината си... Давах, давам и ще давам... и пак не е достатъчно. Благодаря на Никси, че ми върна тръпката да свиря на пианото. Благодаря на Хрис, че ми отговори на 31-ви декемри, след което ми се наложи да благодаря още много. Благодаря на Ноли, че вече не е руса и поумня :D . Благодаря на Жоро, че направи жертва, "че имаше толкова работа, която го освободи от работа" :D . БлагодаряинаМърочепаксипоказауникалнищината... Благодаря ви...Тъмния облак продължи своя път. Малкия човек, можеше да се закълне, че му се усмихна... докато слушаше John Williams - Across the stars...
Из едно от местата които посещавам:
Ехх.... а уж казах, че няма да пиша повече тук. Човек не знае, кога ще се изненада от самия себе си и от това, което прави.
Но от друга страна не е ли по-добре точно това... Да си представяш светът какъв би бил според теб, а в същия момент самия ти да поемаш по път различен от фантазиите си... от очакванията си... Път без дестинация, без ясна цел... Винаги съм го казвал, но различни хора са го чули, едни не са обърнали внимание, малцина са го запомнили... Но в крайна сметка всеки един от нас, просто фигурира в живота на другите. Всеки сам е режисьор на своя филм. Ние разпределяме ролите. Всеки сам си представя света, такъв какъвто го иска... И в крайна сметка сме победени от самите нас. От чувствата в нас, които не са подвластни на никой... За това живота е интересен. За това и аз гледам да съм му интересен, щото иначе не е интересно. Накрая остават стъпките по пясъка, бих искал да останат видими... А за да останат видими, трябва да вървя по път, неоткрит и непосещаван от други хора. И още по-трудното...да не съм сам по този път... да срещам хора като мен. Всеки трябва да открие този път за себе си... Живеете веднъж, за повече никой не знае. Ако това е единствената следа от вас и знаете, че е така...ще промените ли навиците си...мисленето си??? Бихте ли станали по-добри? Представи си, че няма рай - лесно е, ако опиташ. И под нас няма ад - има го само небето над нас. Представи си, че хората живеят за днешния ден. Представи си, че няма държави -
не е толкова сложно да се направи. Няма нищо, заради което да убиваш или да умреш, и религия също няма. Представи си, че хората живеят в мир. Сигурно ще кажеш,
че съм мечтател, но аз не съм единственият. Надявам се, че един ден ще се присъединиш към нас и светът ще бъде едно цяло. Представи си, че не притежаваш нищо - ще се учудя, ако успееш! Няма нужда от алчност или глад, просто братство между хората. Представи си, че хората
си делят поравно света. Представи си, че сега прохождаш... можеш ли да оставиш следа? ... не е толкова трудно... just little imagine
A Perfect Circle - Imagine
