Отиваш в училище. Там също понякога се пребиваш. Особено, ако не си учил по математика, а се оказва, че имаш контролно. Изяждаш и няколко шамара вкъщи, когато все пак бележника бъде открит, въпреки огромната изобретателност, която си проявил.
Момичетата…. Там е старата схема. Даваш, изживяваш, падаш, ставаш, продължаваш.
И ето…. Вече си на 24. Пребивал си се не малко пъти… най-вече с жените. Вече си много по-внимателен. Знаеш какво да криеш, какво да не правиш. Понякога точно с тези неща всъщност минаваш от другата страна. Дават ти, изживявате, нараняваш, продължаваш. И до кога така?
До момента, в който почнеш да се съмняваш дали трябва да си това, което си. До момента, в който цинизмът почва да те завладява. До момента, в който не си дадеш сметка, че си дал много повече, от колкото си взел. И се променяш…. Вече не си ти, или поне не и отвътре. Вече си точно онзи тип, който си заклинал, че няма да бъдеш. И така минава година, две, три…. Живееш добре. Пак преживяваш емоции, просто не си го слагаш толкова. Слагаш им го повече. Няма го пиедестала, няма ги пеперудите, няма го влюбения поглед. Защото така си избрал, така си поискал. Уморил си се да се пребиваш… Раните зарастват, остават белезите. И точно те ти напомнят и ти шептят „Да, случихме ти се, но ти беше хубаво преди това, нали…“
…а ти си вече на 33… Вече не тичаш като дете. Вече не вярваш като дете. Дори в живота не се пребиваш чак толкова. И най-вече…. не можеш да се влюбиш като дете. Красиви хора много, но празни… както казваше Малкият принц. Как да се влюбиш в нещо празно? Ти самият си празен…
И тогава я срещаш…. Свободна, щастлива, цяла. Как да не се влюбиш? Това, което обаче знаеш отлично е, че не можеш да я имаш. Не можеш да контролираш нищичко, което е извън твоите действия. Можеш само да влияеш и да се надяваш... Ех това надяване...
И после опитваш и не опитваш… надяваш се… и успяваш. И докосваш, усещат те. Изживяваш, преживяваш, усмихваш, целуваш, обичаш… До там, където зависи от теб. И понякога се случва така, че от 10 крачки е трябвало да направиш 5. И ти си ги направил, но стоиш там... сам...
И приключваш, преди да си започнал…
На света не му липсва любов… Има си много… Липсва му времеви синхрон. Живеем в една и съща планета, със 7 милиарда различни живота… с различно време и моменти. И от толкова много моменти… просто искаш да улучиш правилния…
…и не се получава….
И чакаш следващия…
