Малкото.... но достатъчно...

Той виждаше как Фи повтаряше неговите грешки,
и все пак се чувстваше неспособен да й помогне.
Той знаеше, че просто трябва да изживее момента сама,
за да се научи истински... на болка и живот.
Единственото, което можеше да му даде е своето "малко".
без фалшиви и прекалени жестове...

Фи и не желаеше повече...

Понякога...

Понякога, когато си млад... мислиш, че нищо не може да те нарани. Всякаш си неуязвим за черните редове от живота. Но когато пораснеш, осъзнаваш, че не винаги е толкова лесно. Не винаги има кой да те защити, и да ти покаже правилната посока в лабиринта. Тогава идва и момента в, който осъзнаваш, че някой друг е направил планове за живота ти. А самият живот, е направил големи планове за теб... Да намериш пододящия за теб. Онзи, който те допълва. И да даде смисъл на действията ти. В края на всичко, всеки поглежда назад. Оглеждаш пътя си и следите си, силно искаш да повярваш, че си постигнал повечето сам, от колкото живота и някой друг ти е дал . Искаш да повярваш, че си оставил нещо добро зад себе си. Искаш всичко да има значение.

Не спирай да вярваш, не спирай да вървиш.... делата ти имат значение. Те ме доведоха до тук...