Да бъдеш отхвърлен...

Случвало ли Ви се е да сте необяснено пренебрегнати? Да сте отхвърлени, а да нямате обяснение защо? Хора, за които сте направили много... просто да ви забравят, или изтрият с един бутон от животът им... Убеден съм, че ви се е случвало и си задавате въпроса.... Защо?

Колкото и да е болезнен отговорът, то причината е в нас самите. Имаме навика да се идеализираме и да помним голяма част от жестовете, които правим, но забравяме моментите на пренебрежение, които самите ние сме отправили към другите. Да, ясно е, че животът е сложен, а времето малко, но е нормално следствията от действията или бездействията ни да ни преследват. Всеки живее животът си като умишлено и неумишлено опитваме да променим другите. От там идва и различното тълкуване на поведението ни. Той защо прави това, защо ми казва това? Хората са казали, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Може да желаем само доброто за някой, но той като не го разбира.... Сложно е, а иначе ни е лесно да се възмущаваме на филмите и сериалите, докато собственият ни живот е още по-объркан. Не ви оценяват, игнорират ви, избягват ви... Ами хубаво... Да ги няма! След като веднъж не са ви разбрали и не са ви оценили не очаквайте това да се случи и в бъдеще! И защо трябва да ви пука всъщност? Вие сте наясно със себе си, другото не зависи от Вас. Грешката Ви ще е, ако ви е страх, че това ще се случва постоянно. Защото наистина ще се. Самият страх ни кара да се стегнем и да сме сковани. Не можем да се отпуснем да бъдем себе си и в старанието си да бъдем оценени започваме да правим грешки, да се държим неадекватно и в крайна сметка често наистина биваме неоценени и отхвърлени.

За това, ако трябва да направя заключение в 3 точки, за които съм си направил поука в моето битие то те са:

1. Моето мнение е най-важно! Не се колебая, че нещата, които съм направил са правилни, защото истински съм ги почувствал. Не ги правя за да се харесам, а защото това е моята същност.

2. Ако това не се харесва, проблемът не е в мен. И аз не харесвам чесън, но не очаквам той да се промени за да го харесам. Той си има достатъчно фенове. Не очаквам всеки да ме харесва, но съм сигурен, че тези, които ме... ще ме харесват наистина заради това, което съм.

3. Just Be! За всеки има място под слънцето. Когато е писано да погрее върху мен, то наистина ще е върху мен, а не върху някой на който съм се правил за да спечеля вниманието на тези, които така или иначе няма да го сторят :)

Любовта на живота ти...

"- Дядо, а ти как разбра, че баба е любовта на живота ти?
- Ами... тя не е. Виж, синко, няма такова нещо като любовта на живота ти. Всяка любов, която изживееш е красива и неповторима. Няма как да сравняваш една с друга и да кажеш – тази е по-хубава. То е същото, като да сравняваш цветята – нима можеш да кажеш, че розата е по-красива от орхидеята или люляка, или еделвайса... Всяко цвете е прекрасно по различен начин.
- А тогава, как избра баба? Защо реши, че тя е жената за теб?
- Това е друго. Всяка любов е красива, но не с всяка можеш да живееш...
Имал съм любови, които са ме връхлитали като ураган. Възнасяли са ме до небето, но и са прекършвали крилете ми. Изпълвали са ме със сила и устрем да ги покоря. Но стихията не може да бъде удържана. След време тя сама си отива, оставяйки след себе си разрушения.
А баба ти... тя беше като тих пролетен дъжд, който напоява земята и от който се ражда живота. Трябваше да изживея много бури преди да я срещна, за да мога да я оценя. Или както казваше нашият капитан: "Само корабокрушенецът, преживял ада на бушуващия океан, може истински да обикне брега."

Изкуството да се влюбиш...

Чувството да отличиш нечие лице сред десетките.... В началото непознато, но все пак се прокрадва илюзията, че го познаваш.... Почваш да създаваш образа в съзнанието си.... Какъв човек е, какво обича да прави, как се държи, каква музика слуша... Не след дълго идва колебанието, че май си се влюбил вече....

Но от там нататък последват две коренно различни продължения. В едното, този човек си остава все така непознат.... или просто не се стига до там, до където ти се иска. Този човек избира друг път за себе си. Оставаш с представите си, които си придобил още в началото.... А в другото, точно докосването и щастливото продължение всъщност те връщат на земята. А то е, че представите се разминават с реалността.... не че човекът е лош, напротив.... просто не е това, което си очаквал.... И спираш да бъдеш влюбен...

Човек не може да контролира чувствата и очакванията си. но може би за това и сега е времето на човек да живее преди да се появят очакванията. Може би това е правилният път към това да се влюбиш постепенно. А образът, който всеки един от нас търси да се появи и той постепенно с времето, докато първи помощници през това време са ни търпението, компромисите и спокойствието...

Имам един образ в съзнанието ми. Едно момиче, което никога не съм виждал през живота си, но от време на време я сънувам. Не знам дали вие имате такива хора в сънищата си, но се чудя.... Какво ли ще се случи, ако някой ден я видя реално?

И нещо друго не ми дава покой преди да завърша този пост.... Казах, че представите ми за този човек, може да се разминат.... Ами, ако реалността е още по-красива?