Балончета...

"Не знам кой знае и кой не, но искам да отбележа, че балоните са онова нещо, което винаги са ми повдигали настроението с няколко идеи... Каквито и да е балони... зелени, сини, оранжеви, във форма на сърце или от онези смешните продълговатите... балони с хелий, балони с малки балончета вътре... От любов от балоните съм крала седем бели балона от една младоженска кола... накарах едно момче да ми купи балон, нищо че нямаше почти никакви пари... уж виновна се чувствах, че го купи обаче искрено му се радвах и не давах на никой да го пипа... "

И така едно жълто и едно зелено балончета си говорят...


Жълто балонче: Какво стана с синьото балонче WestStar. Защо изчезна.... И него ли спукаха?
Зелено балонче: Не, един черен балон Andropolis го изяде....
Жълто балонче: Андрополис изяде WestStar ;(, но защо.... така ли е станало? Не вярвам!!!
Зелено Балонче: някои неща са така, независимо дали вярваш в тях или не... но WestStar е жив.... Той сега просто е едно малко балонче, погълнато от един голям черен балон Andropolis.
Жълто балонче: Не е безвъзвратно изгубен значи...
Зелено балонче: Дам, просто някой трябва да спука Андрополис и WestStar отново ще е с нас. Но той самият WestStar е помолил Andropolis да го изяде.
Жълто балонче: На мен и Андро ми харесва... и двамата са пичаги
Зелено балонче: Но Андро е малко по-мистериозен, по-замислен и малко по....тъжен може би, но по-мъдър, по-силен. WestStar е малко момче....добричко
помага на всички, но наранен като че ли... Изморен.... вече вятъра не го подвърляше като преди. И Андро го взе в себе си докато WestStar порастне достатъчно
за да се усмихне отново и да заслепи останалите, както го е правил.... Да ги радва със синият си цвят и своята усмивка... Сега само черния и меланхоличен Andropolis може да му помогне.... Той винаги е бил там до него на моменти даже вътре в него. Сега дойде неговият момент. Докато WestStar се възроди като феникс от пепелта... И отново порастне...
Жълто балонче: Звучи чудесно...

GOO GOO DOLLS - BLACK BALLOON

Baby's black balloon makes her fly
I almost fell into that hole in your life
And you're not thinking about tomorrow
'Cause you were the same as me
But on your knees

A thousand other boys could never reach you
How could I have been the one
I saw the world spin beneath you
And scatter like ice from the spoon
That was your womb

Comin' down the world turned overAnd angels fall without you there
And I go on as you get colder
Or are you someone's prayer

You know the lies they always told you
And the love you never knew
What's the things they never showed you
That swallowed the light from the sun
Inside your room

Comin' down the world turned over
And angels fall without you there
And I'll go on to bring you home
All because I'm
All because I'm
And I'll become
What you became to me

Един Обикновен ден

Ето, пак за сетен път нощта измества деня. Всички хора забързани в своите дела се прибират в уютните си домове и си дават сметка за изминалият ден. Погълнати от стремежът си да оцелеят в следващия ден и да оставят следа от своя път, всеки търси начин да покаже себе си над останалите за да спечели своето място. Малцина се сещат, че все пак не са машини и че животът не е клетка или предначертан път, а е възможност да създадеш реализацията на своите мечти. Когато се разхождам по улиците в моя мръсен град в съзнанието ми се раждат безброй логични въпроси с нелогични отговори. Защо всеки трябва да работи за да се изхранва и да има подслон над главата си? Защо са измислени парите? Има толкова много нелогични неща ... В природата всичко се стреми да приеме своята хармонична точка, а в света в който ние живеем всичко е тъкмо обратното - хаос. Нима ние сме най съвършенните същества на земята? Нима ние сме най-разумни? Аз мисля че разумът е преимущество толкова колкото е и недостатък. Помислете си ако ние нямахме разум колко неща щяха да изчезнат. Завистта, омразата, стремежът към съвършенство, войните, жаждата за власт и още много други неща свързани с деструктивното мислене. Около нас има толкова много примери за по - съвършен начин на живот от нашия. Ние сме обречени по много отношения. Ако не съществуваха нашите изобретения ние не бихме могли да оцелеем. Сега като се замисля осъзнавам, че ние имаме няколко инстинкта които не осъзнаваме. Инстинкт за облекчаване на нашето ежедневие, нашия живот, чрез изобретяване на всевъзможни машини, които запълват нашите собствени недостатъци по отношение на нашите тела. Нима това е смисълът на живота? Еволюцията? Според мен единственото ценно нещо сътворено от човека е музиката. Единствено тя не е свързана с разруха на всичко около нас. Според един закон измислен много преди аз да се родя, нещата на нашета планета ще се оравновесят. Ако не стане това тя просто ще изчезне. Както изчезват нещата които са в разрез с заобикалящите ги такива. Кога ли ще дойде деня в който ще настъпи моментът на изравняването, моментът в който хаосът и хармонията ще се слеят в едно цяло без да си пречат. Кога ли ще стане?

Разбито сърце...и стремежа към по-добро

George Bernard Shaw някога е написал:"има две трагедии в живота: едната е да загубиш копнежа на сърцето си...а другата е да си го върнеш". Очевидно, сърцето на Шоу е разбивано само веднъж или два пъти.. Шоу е бил балама. Защо ли? Трагедии се случват. Какво да направим? Да се откажем от всичко ли? Не. Осъзнах, че когато сърцето ти е разбито трябва да се бориш за да си сигурен, че още си жив. Защото именно болката която изпитваш... е живота. Страха, объркването... са там за да ти напомнят, че там някъде има нещо по-добро. И си струва да се бориш него. Нещо, което трябва да ни е отправната точка в живота....защото живеем веднъж и хубаво да оставим нещо след себе си. Точно по този път....стремежа ни към по-добро. Тази година, имах почти всичко което съм искал и мечтал... но от друга страна загубих повече. Шоу е бил прав: когато се опитваме да уловим нещата за които мечтаем... нещата които мислим, че ще направят животите ни по добри... пари, известност, слава... ние избягваме това което наистина има значение... простите неща като: приятелство, семейство, любов. Нещата които най-вероятно вече имаме....и не зачитаме. Човекът има навик да търси 11-тата карта сред 10, по простата причина, че другите не са му интересни...или вече са му писнали. А от друга страна....осъзнаваме какво губим, едва след като го загубим. Мистър Шоу мисли, че да изпълниш копнежа на сърцето си е трагедия? Аз мисля, че той греши. Имам предвид, че Шоу никога не е целувал гаджето ти....момчето/момичето, което ти е влезнало под кожата .
Да, да загубиш копнежа на сърцето си е трагично. Но да си възвърнеш този копнеж...е всичко за което можеш да мечтаеш. Тази година си мечтаех за любов. Да се превърна в някой друг и да събудя сърце което достатъчно време се е бояло да чувства. Желанието ми бе наполовина изпълнено. И ще продължа да се боря, докато не стане цяло. А после ли? Тогава ще кажа на Джорджи Шоу, ако това е трагично... искам още. Защото няма да го върна за нищо на света.

Радослав Радоев
05.12.06 06:04
(с помощта на кино индустрията)