Ц: Когато се влюбиш... не изгубваш ли себе си?
Р: Не, напротив! Тогава се имам най много! Прераждам се.
Ц: Да, но... когато този човек си замине какво се случва?
Р: Преживяното си остава. И тези моменти са нужни. Трябва да се преживее и това... Пак за да бъдеш себе си...
Ц: Добре, ами болката и... фактът, че с някого сте били като едно, а сега го няма - не те ли кара да се чувстваш непълноценен?
Р: Ще ти кажа само едно. Болка не чувстват само мъртвите... Проблема е, че някои страхувайки се от нея са мъртви още преди да умрат... За какво да живееш, ако не можеш дори и за 10 секунди да изживееш върховно щастие, дори и след това да си дълго време в болка? Предпочитам го пред безличен сив живот...
Ц: Но как?
Р: На 17 и аз го преживявах, но реших наистина да живея... Иначе още щях да си "Obi4аm Aleks".
Ц: А как?! Как не позволяваш да се превърнеш в онзи човек, който си бил преди, който обсипва цялото интернет пространство с "Obi4am Aleks"
Р: Там е работата... В това да бъдеш себе си, няма "дали", "или", "ако".... Ти си всичко наведнъж... в правилните моменти.. Още "Obi4am Aleks"! Но и живея...
