Another new beginin...

Хей, а уж казват, че новото начало е за добро... Обещах си някои неща преди нова година, ето я и нея. Вече 13 дни минаха, а имам чувство, че съм в някаква буря, на която не се вижда края. Не знам дали някой от вас е гледал "Перфектна Буря". В него по едно време слънцето проби път през облаците, задържа се няколко секунди и се скри... За да може бурята да продължи. Така се почувствах и аз за около ден два след нова година. Появи се нещо, което даваше смисъл на всичко. А знаете на един човек колко му е нужно за да повдигне планина..  Много малко... Малко вдъхновение и нещо (или някой), което да ти даде смисъл. Избягвал съм да пиша лични неща в този блог, не такава му беше идеята. Някога исках всичко тук да е вдъхновяващо за хора, които просто имат нужда да го прочетат, а сега просто аз самият имам нужда да попиша.

Шибаният (с извинение разбира се) Facebook е толкова сив и лишен от всякаква екстравертност, че повечето хора имат по 1000 приятели, но през повечето време само скрулват надолу с надежда да намерят някой тъп виц, който не са чели, или просто някаква клюка. Толкова пъти съм се спирал в последният момент да не го изтрия и то не заради друго, ами заради музиката. Единственият прозорец през който мога да покажа това, за което все още ме бива. Представяте ли си колко тъжен живот би живял някой, ако се откаже от нещата, които обича? Шават постоянно по 300-400 човека... Стари приятели, познати, съученици, стари гаджета и какви ли още не... Стоят там, а когато ги срещнеш случайно на улицата те подминават "Аууу, не те познах...." познато нали? На моменти се чудя как съм споделил толкова много хубави моменти с тях, при положение, че те може би не ги и помнят... Но иначе е голяма работа фейсбука, събира те и с познати от преди 10 години. Нищо, че може би е било по-добре да си останат там. Но не, приятели... Не ми е той проблема. Проблема е в ежедневието ми, което ме е докарало до тук да пиша такива постове по тези часове. Работя работа, която ме изсмуква до край, а не съм сигурен дали всичко това ще се възвърне като резултат. Обичам си я, не бих се отказал от нея. Борил съм се за нея, но ми липсва удовлетворението. В един момент даже не ми остава време да се видя с хора, на които държа. То и да имам време, не се чувствам годен за тях. Свикнал съм около мен да има хора, постоянно да се запознавам с нови такива, лошото е, че и хората са станали някакви роботи. Не обръщат внимание на сладките неща от живота, на елементарните. Не се замислят за нищо освен следният цикъл "ядене, работа, секс, учене, ядене..." и т.н. Имам отчаяна нужда от такъв човек, защото усещам, че изгнивам....

Поне хубави филми да правеха, поне те даваха преди някаква свежест. А сега се рови човек с часове за да му замирише на нещо стойностно... Тъкмо си помисля, че съм намерил и... Я, то станало 2 часа през нощта, я, ама то вече ми се спи.... Я, ама то се оказва пълна боза... поне повечето. Добре, че е останала способността да се намира положителното във всичко.

Знам, че тези проблеми не са само в моята глава, а като цяло са проблем на поколението ни. Естествено, винаги идват и сладките моменти, но за тях е нужно търпение... Ще чакаме я, къде ще ходим...