Виждали ли сте някога...

Виждали ли сте някога.... нещо толкова красиво, заради което да се разколебаете дали сънувате или е реалност? Нещо, което да е спряло дъха ви, както го прави една дълбока песен. Нещо или някой, заради който светът е спрял да се върти... накарал е цялото ви тяло да изтръпне... всички звуци да изчезнат... всички хора около вас да се изпарят... всички сгради да избледнеят, докато не изчезнат съвсем.... оставяйки само вие... и красотата...

...а след това всичко да се върне изведнъж. Сградите, хората, звуците... Да усетите тялото си по тежко от когато и да било. Светът отново да почне да се върти по-бързо от всякога... а дишането... по учестено... като след дълго тичане...

Аз съм виждал...

мхм... и всичко стана точно така, както го описах. Този момент ме научи... че винаги ще има за какво да се живее... за какво да се бориш... и за какво да се жертваш... А когато загубиш надежда, че може би нещата винаги ще са зле... минорни... нещастни... несправедливи... просто трябва да знаеш, красотата винаги ще ти показва, че има защо да е така. Тя ще се появи в последния момент и ще ти се усмихне. Просто трябва да и повярваш... и да продължиш да светиш... както никой друг не може... Не бъди загасваща свещ, бъди.... красив...