Tuesday, June 26, 2007

Стълба към света...


Ех, ех, ех... Когато бях 9-ти клас си мечтах да дойде деня в който ще застана на сцената, ще получа дипломата си и ще напусна училище... завинаги. 4 години по късно, сърцето ми едва не се скъса, когато махнах за последно на онези, на които едва ли бих липсвал някога. Ако и вие сте сред тези, които си мислят, че от училището няма полза... Седнете и помислете отново.
Понякога самото чувство, че си заслужил уважение е достатъчна за да продължиш живота си с високо вдигната глава. Уважение се печели единствено и само, когато си себе си... и никой друг. Никакви маски няма да те защитат от каквито и да е опасности съчинени от съзнанието ти. Хората виждат това, което им покажеш. Когато се държиш пред тях като идиот... Ти вече си идиот, колкото и да не ти харесва.
Помолиха ме да опиша всичко около едно завършване. Да опиша емоциите около бала, около всички изпити и т.н. Има неща, които са много по-важни от простото изпитване... Да изкараш няколко 6-тици и да си мислиш, че с това живота ти върви добре. Познавам мнозина отличници, провалили се по пътя си заради опитите си да продължат на сляпо. Единствено със знанията, които си получил от книгите и учебниците не можеш да си сигурен, че утре някой няма да те надхитри и да те остави седнал на земята с отличната си диплома. Училището предлага много повече от стандартните предмети. Училището ти предлага едно общество от хора с които растеш. Хора, около които се изграждаш като личност. Поеми съдбата си преди да е станало късно. За да може когато излезнеш на сцената, освен дипломата си, да получиш и онези овации, които биха ти вдъхнали сили да продължиш с пълна пара. Труда винаги дава резултати. Може да не са такива каквито очакваш, но напразен труд няма. Ползата винаги излиза... понякога веднага, друг път след повече време. Задавал ли си си въпроса, какво би те направило щаслив? Какво ще те накара да си доволен от себе си? Ако не си, сега му е времето... Завърши училище с чест. С приятели около себе си, които да крещят (дори и лицемерно) по време на дипломирането ти. После заставаш на един от големите кръстопъти. Изборите които правим в тези моменти могат да ни повлиаят на целия ни живот . Да се изправиш пред непознатото, повечето от нас, предпочитат да му обърнат гръб и да си отидат. Рано или късно, човек открива нещо по- добро. Нещо отвъд упорството на мечтите ти. Защото само тогава, когато сте подложени на изпитание, можете да откриете, кои сте всъщност. И само, когато сте подложени на изпитание можете да откриете, кои може да бъдете. Човекът, който искате да бъдете съществува. Някъде другаде, от към страната на трудностите, вярата и упората. И отвъд болката и страха, от това какви лъжи ви предстоят. Да поемеш веднъж по грешен път не е фатално. Да се разочароваш от себе си ведбнъж, също... Стига да си взел поука и да не минаваш втори път през една и съща локва.

Thursday, June 7, 2007

Смешно ли ти е?

пак...

какво пак ли?

Пак виждам онзи поглед в огледалото... кой ми е позволил толкова рано да съм такъв?



Отминете, не четете ако щете... от край време съм свикнал да правя неща, които малко хора очакват от мен. За мен остава свободата да правя каквото си искам.... да пиша каквото си искам...да чувствам каквото си искам (до колкото е възможно)... никой не може да ми отнеме това право. Да проявявам и онази черта в съзнанието на всяко едно същество...страх... скрит зад маската главорез. Дори имам право да слушам каквото си искам...

Snow Patrol - Set The Fire To The Third Bar

Сложно е да не се скъсаш от смях, когато си мислиш че си отгоре... когато мислиш, че хора като мен не са нормални... а накрая осъзнаваш, че точно ти си обекта на наблюдение... че точно ти си този, който трябва да пише глупостите, на които най-много приличаш...

...но е лошо, когато не можеш да излезеш от филма... молиш се да спре тока, защото и песента в противен случай не свършва.

Смейте се, когато имате възжможноста да го правите...

...а замислите ли се... осъзнавате, че всъщност няма нищо смешно...

Всичко е в нас самите... сами създаваме всеки един повей на вятъра дори... влияем и на другите...

Смешно ли ти е???

за предпочитане е...


Alexi Murdoch - 12

смених...

и се усмихнах, защото го чувствам... защото и вие ме заразихте... дори ти, който дочете всичко това, и се чудиш какво ми има...