Не знам какво заглавие да напиша...

Изкуството да видиш живот... в едно мълчание... да му придадеш аромат.... и да накараш другите да го видят... После идва светлината... ще дойде... и всички ще я видят... тогава ще се усмихне... и ще изгасне. И може би си мислите, че това е лош край или може би не ме разбирате? Красивите неща са създадени за да са тихи и да блестят от време на време... за да дадат посока, за да дадат вдъхновение...

През останалото време са това, което са... нормална част от природата. Нормална част от ежедневието. Нито са по-големи, нито са по-малки.... Просто са те... като теб...

Някога...

Някога, някога,
толкова някога,
колкото девет лета
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта.


Беше наистина
толкова истинска,
колкото може да е
слънцето весело,
старата есен,
старото тъжно небе.


Весели есенни кестени блеснали
ръсеха светли следи.
Златни, квадратни, невероятни -
изгряваха вредом звезди.



Странно тържествена, жертвена, женствена
беше земята под нас.
Бяхме ний истински, искрени, искащи,
мислещи само на глас.


Може би времето,
може би временно,
може би от възрастта -
няма ни улички,
няма ни думички,
няма я в нас любовта.


Може би някъде, някога, в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще ни боли.


Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, де сте вий,
де е сега любовта?


Някога, някога,
толкова някога,
колкото девет лета,
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта...

Моят Идол

"Моят идол...


...всъщност защо трябва да е от онея "горе", като има хора, които са много повече горе от тях? Идол трябва да е онзи, който е достатъчно велик, за да се стремиш да светиш като него, и все пак да можеш да го пипнеш. Това са хората, които оставят видима следа и въпреки това казват... "Какво от това?!". Това са хората, които имат всички основания да си вирнат носа и да мачкат наред... и го правят... но все пак не забравят кои са хората около него и от къде е тръгнал. Това са хората, които не се нуждаят от излишни жестове и фалшиви изречения... Това са хората, които имат нужда от "малко" за да направят "много"... Хората, които осъзнават Истинският идол, е приятел..."

TS

Влюбването...

Влюбването е най-лесното нещо, което можеш да направиш. Вродено ти е да го правиш... Не случайно, когато си влюбен усещаш сърцето си в гърлото си... Да бие лудо, неможещо да си намери място. Това е най-вълнуващото нещо. Това е символът на животът ти. Най-силното нещо! Но животът се дели на моменти... и за да има "по, най" трябва да има някаква градация, нагоре и надолу. И я има... в природата е. В любовта след влюбването следват хилядите моменти, които бързо или бавно те убиват. Затова разлюбването боли толкова много. Да се влюбиш е лесно. Но да си влюбен цял живот... това е чудо. Връзките не винаги са лесни. Знам това. За 21 години имах достатъчно време, възможност и съзнаение за да го разбера. Връзките не свършват незабавно, защото всички искаме да бъдем обичани, да бъдем щастливи и надеждата за това ни кара да продължаваме да ги подържаме. Искаме да сме обичани и щастливи. Тогава защо не сме? Защото сме станали експерти да саботираме собственото си щастие... да се чувстваме като жертви, когато в действителност, това са изборите, които правим. Лошите навици, пороците, неспособността да показваме обич и съчувствие... ТОВА СМЕ НИЕ! Това е нашата природа. Това са нещата, които ни принизяват. И не, ние не сме жертви. Ние сме убийци, когато става дума за любов и щастие. Ние бленуваме за чувството, но не се променяме. Защо? Защото искаме това, което искаме. И в преследването му, ние правим, каквото искаме да правим. Казваме, каквото искаме да кажем... опитваме да го постигнем и ставаме жертви на самите себе си. Търсиме обяснението, търсим си защитата, а това нещо трябва да се промени... но няма. Защото, само ти... си ти... А ако ти не можеш да се промениш, никой няма да може. Влиянието между хората е колаж на живота... Всъщност ти възприемаш нещата така, както съзнанието ти иска. Понякога се разминаваме с хората, които е трябвало да станем, и понякога правим неща,
от които се срамуваме. Понякога лоши неща се случват на добрите хора, а това не е честно. За съжаление... да бъдеш добър човек, не ти носи дивиденти. Защото, колкото и да си добър... грешиш... не спрямо другите... спрямо себе си.

П.П.
Не съм бил влюбен от адски много време. И НЕ СЪМ! Емоция в живота ми има, тръпка има... но явно и аз съм експерт в неспособността си да контролирам всичко онова, което изброих горе. Време... време е... Познахте ли се?

Арни...

Арни... Арни е кучето ми. Този, който се е изплезил отгоре (: . Исках да споделя частица от чувството да имаш такова създание до себе си в момент от живота си... Всъщност няма да го направя в писмен вид, а просто ще ви кажа да гледате "Marley & Me"...

Арни беше при мен 2 години... И за тези години промени всичко в живота ми. От мебели до електронни уреди :)) ... от мислене до... начин на живот... Промени баща ми, промени майка ми... промени мен...

Днес Арни не е до мен, на друго място е... при други хора, където може да бъде щастлив... да тича на воля... Да живее в къща и да прави колкото си иска бели... Да промени и тях... Живот, който заслужава...

На кучето не му трябват скъпи коли... дизайнерски дрехи или обзаведена къща. Една обелена пръчка, ще свърши отлична работа. То не се интересува, дали си богат или беден... хитър или прост, умен или глупав. Дай му сърцето си и то ще ти даде неговото.

За колко хора можете да кажете това?Колко хора могат да ви накарат да се чувствате специални? Колко хора могат да ви накарат да се чувствате...изключителни?

Някога, пак ще имам куче...

Краят на One Tree Hill

Преди време почнах да гледам един сериал... Казваше се One Tree Hill. По принцип не бях по разните сериали, но един човек с появата си в моя живот направи това име интересно за мен... Защо толкова много го богославяше, защо така пленено говореше за него? Гледах няколко серии за да си отговоря.... и я разбрах... Месеци след това открих този блог, главно вдъхновен от този сериал и музиката в него. Не толкова като случващото се в него, колкото до дълбокото му съдържание и влияние върху мен... Открих себе си в него... Открих общото желание за оставяне на една следа. Всеки живее малко или много... Щастливи и нещастни мигове, но важното е човек за себе си да знае, че живее пълноценно, и да не изпуска всеки един уникален момент... Случващото се в тази секунда... и да открие красотата във всяка една такава. За това и продължавам да пиша тук... Вдъхновен от цитат, песен, случка, момент... Правя го и заради себе си, и заради уникално силното желание да го прочетете и вие... да ви повлиая... и да усетите това, което аз чувствам... Ако съм успял... Уникално е, нали?

Почнах с One Tree Hill, продължих със стремежа да не изпускам моментите... ще продължа с още някой филм или книга, музика или просто случка в парка... Това е моят начин да се чувствам жив... щастлив... Пожелавам да го усетите... много пъти... (( :

Погледни се в огледалото. Кого виждаш отсреща? Дали е човекът, който искаш да бъдеш? Или някой, който е трябвало да бъдеш, но не си успял?Някой ти казва, че не можеш? Защото можеш. Вярвай, че любовта е някъде там. Вярвай, че мечтите се сбъдват всеки ден. Защото е така. Понякога щастието не идва от парите, славата или силата. Понякога то идва от добрите приятели, семейството и благородството да водиш добър живот. Вярвай, че мечтите се сбъдват всеки ден. Защото е така. Затова, погледни се в огледалото и си напомни, че трябва да си щастлив, защото го заслужаваш. Вярвай в това.

И вярвай, че мечтите се сбъдват всеки ден. Защото е така...

лично...

Най-голямият личен удар в живота на един човек, е да разбере.... какво представлява... Да разбере, че не е толкова добър, за колкото се мисли.... Да разбере, че дори не е добър... Но след личният удар, идва и най-голямият личен успех... Да не се признае за свършен.... и на пук на себе си, да се промени. Да прави това, за което знае, че го бива... Да не се спира пред нищо... За да може равновесието между доброто и лошото в един човек да бъде запазено.

Ледената кралица...

Всеки в животът си има своята ледена кралица... пиадесталът, по който мериш света... върхът на планината, който катериш... но достигнеш ли там, поглеждаш надолу и виждаш колко много красота си изоставил... Въпреки всичко, знаеш как си стигнал до там. Знаеш колко ти е коствало. И това е най-важното, защото... достигнеш ли там, няма да си ти... няма да си ти...