Арни... Арни е кучето ми. Този, който се е изплезил отгоре (: . Исках да споделя частица от чувството да имаш такова създание до себе си в момент от живота си... Всъщност няма да го направя в писмен вид, а просто ще ви кажа да гледате "Marley & Me"...
Арни беше при мен 2 години... И за тези години промени всичко в живота ми. От мебели до електронни уреди :)) ... от мислене до... начин на живот... Промени баща ми, промени майка ми... промени мен...
Днес Арни не е до мен, на друго място е... при други хора, където може да бъде щастлив... да тича на воля... Да живее в къща и да прави колкото си иска бели... Да промени и тях... Живот, който заслужава...
На кучето не му трябват скъпи коли... дизайнерски дрехи или обзаведена къща. Една обелена пръчка, ще свърши отлична работа. То не се интересува, дали си богат или беден... хитър или прост, умен или глупав. Дай му сърцето си и то ще ти даде неговото.
За колко хора можете да кажете това?Колко хора могат да ви накарат да се чувствате специални? Колко хора могат да ви накарат да се чувствате...изключителни?
Някога, пак ще имам куче...
3 comments:
О божичко... :| Хъски - перфектно е! И не просто защото самата порода ми е слабост, а защото думите ти ме докоснаха. И все пак хората не са сбъркали като са казали, че кучето е най-добрия приятел на човека. (:
И когато имаш пак куче искам пак снимка. хД (:
Ама какъв е хубав само...((: Благородно е въпреки обичта ти към едно животно, да го пуснеш да живее на място, където е свободно...
Ако всички хора бяха с души на животни щяхме да живеем в рая. Да дават без да искат. Да са добри и да се радват на малки неща.
За щастие или не има такива хора, но те са толкова малко, че са тъпкани от всички останали и тяхната радост изглежда абсурдна в очите на останалите, защото те не разбират.
Post a Comment