Не знам какво заглавие да напиша...

Изкуството да видиш живот... в едно мълчание... да му придадеш аромат.... и да накараш другите да го видят... После идва светлината... ще дойде... и всички ще я видят... тогава ще се усмихне... и ще изгасне. И може би си мислите, че това е лош край или може би не ме разбирате? Красивите неща са създадени за да са тихи и да блестят от време на време... за да дадат посока, за да дадат вдъхновение...

През останалото време са това, което са... нормална част от природата. Нормална част от ежедневието. Нито са по-големи, нито са по-малки.... Просто са те... като теб...