Monday, January 29, 2007

Разбито сърце...и стремежа към по-добро



George Bernard Shaw някога е написал:"има две трагедии в живота: едната е да загубиш копнежа на сърцето си...а другата е да си го върнеш". Очевидно, сърцето на Шоу е разбивано само веднъж или два пъти.. Шоу е бил балама. Защо ли? Трагедии се случват. Какво да направим? Да се откажем от всичко ли? Не. Осъзнах, че когато сърцето ти е разбито трябва да се бориш за да си сигурен, че още си жив. Защото именно болката която изпитваш... е живота. Страха, объркването... са там за да ти напомнят, че там някъде има нещо по-добро. И си струва да се бориш него. Нещо, което трябва да ни е отправната точка в живота....защото живеем веднъж и хубаво да оставим нещо след себе си. Точно по този път....стремежа ни към по-добро. Тази година, имах почти всичко което съм искал и мечтал... но от друга страна загубих повече. Шоу е бил прав: когато се опитваме да уловим нещата за които мечтаем... нещата които мислим, че ще направят животите ни по добри... пари, известност, слава... ние избягваме това което наистина има значение... простите неща като: приятелство, семейство, любов. Нещата които най-вероятно вече имаме....и не зачитаме. Човекът има навик да търси 11-тата карта сред 10, по простата причина, че другите не са му интересни...или вече са му писнали. А от друга страна....осъзнаваме какво губим, едва след като го загубим. Мистър Шоу мисли, че да изпълниш копнежа на сърцето си е трагедия? Аз мисля, че той греши. Имам предвид, че Шоу никога не е целувал гаджето ти....момчето/момичето, което ти е влезнало под кожата .
Да, да загубиш копнежа на сърцето си е трагично. Но да си възвърнеш този копнеж...е всичко за което можеш да мечтаеш. Тази година си мечтаех за любов. Да се превърна в някой друг и да събудя сърце което достатъчно време се е бояло да чувства. Желанието ми бе наполовина изпълнено. И ще продължа да се боря, докато не стане цяло. А после ли? Тогава ще кажа на Джорджи Шоу, ако това е трагично... искам още. Защото няма да го върна за нищо на света.



Радослав Радоев
05.12.06 06:04
(с помощта на кино индустрията)

No comments: