Един Обикновен ден

Ето, пак за сетен път нощта измества деня. Всички хора забързани в своите дела се прибират в уютните си домове и си дават сметка за изминалият ден. Погълнати от стремежът си да оцелеят в следващия ден и да оставят следа от своя път, всеки търси начин да покаже себе си над останалите за да спечели своето място. Малцина се сещат, че все пак не са машини и че животът не е клетка или предначертан път, а е възможност да създадеш реализацията на своите мечти. Когато се разхождам по улиците в моя мръсен град в съзнанието ми се раждат безброй логични въпроси с нелогични отговори. Защо всеки трябва да работи за да се изхранва и да има подслон над главата си? Защо са измислени парите? Има толкова много нелогични неща ... В природата всичко се стреми да приеме своята хармонична точка, а в света в който ние живеем всичко е тъкмо обратното - хаос. Нима ние сме най съвършенните същества на земята? Нима ние сме най-разумни? Аз мисля че разумът е преимущество толкова колкото е и недостатък. Помислете си ако ние нямахме разум колко неща щяха да изчезнат. Завистта, омразата, стремежът към съвършенство, войните, жаждата за власт и още много други неща свързани с деструктивното мислене. Около нас има толкова много примери за по - съвършен начин на живот от нашия. Ние сме обречени по много отношения. Ако не съществуваха нашите изобретения ние не бихме могли да оцелеем. Сега като се замисля осъзнавам, че ние имаме няколко инстинкта които не осъзнаваме. Инстинкт за облекчаване на нашето ежедневие, нашия живот, чрез изобретяване на всевъзможни машини, които запълват нашите собствени недостатъци по отношение на нашите тела. Нима това е смисълът на живота? Еволюцията? Според мен единственото ценно нещо сътворено от човека е музиката. Единствено тя не е свързана с разруха на всичко около нас. Според един закон измислен много преди аз да се родя, нещата на нашета планета ще се оравновесят. Ако не стане това тя просто ще изчезне. Както изчезват нещата които са в разрез с заобикалящите ги такива. Кога ли ще дойде деня в който ще настъпи моментът на изравняването, моментът в който хаосът и хармонията ще се слеят в едно цяло без да си пречат. Кога ли ще стане?