Ехх.... а уж казах, че няма да пиша повече тук. Човек не знае, кога ще се изненада от самия себе си и от това, което прави.
Но от друга страна не е ли по-добре точно това... Да си представяш светът какъв би бил според теб, а в същия момент самия ти да поемаш по път различен от фантазиите си... от очакванията си... Път без дестинация, без ясна цел... Винаги съм го казвал, но различни хора са го чули, едни не са обърнали внимание, малцина са го запомнили... Но в крайна сметка всеки един от нас, просто фигурира в живота на другите. Всеки сам е режисьор на своя филм. Ние разпределяме ролите. Всеки сам си представя света, такъв какъвто го иска... И в крайна сметка сме победени от самите нас. От чувствата в нас, които не са подвластни на никой... За това живота е интересен. За това и аз гледам да съм му интересен, щото иначе не е интересно. Накрая остават стъпките по пясъка, бих искал да останат видими... А за да останат видими, трябва да вървя по път, неоткрит и непосещаван от други хора. И още по-трудното...да не съм сам по този път... да срещам хора като мен. Всеки трябва да открие този път за себе си... Живеете веднъж, за повече никой не знае. Ако това е единствената следа от вас и знаете, че е така...ще промените ли навиците си...мисленето си??? Бихте ли станали по-добри? Представи си, че няма рай - лесно е, ако опиташ. И под нас няма ад - има го само небето над нас. Представи си, че хората живеят за днешния ден. Представи си, че няма държави -
не е толкова сложно да се направи. Няма нищо, заради което да убиваш или да умреш, и религия също няма. Представи си, че хората живеят в мир. Сигурно ще кажеш,
че съм мечтател, но аз не съм единственият. Надявам се, че един ден ще се присъединиш към нас и светът ще бъде едно цяло. Представи си, че не притежаваш нищо - ще се учудя, ако успееш! Няма нужда от алчност или глад, просто братство между хората. Представи си, че хората
си делят поравно света. Представи си, че сега прохождаш... можеш ли да оставиш следа? ... не е толкова трудно... just little imagine
A Perfect Circle - Imagine
1 comment:
А какво става, когато въображението ти е толкова голямо, че тези неща са като живи в съзнанието ти? Но очите ти така и отказват да покажат нещо друго освен реалноста?
И не, ние не сме режисьори, ни сме главни актьори, ние избираме ролите на околните, но не избираме тях. Защото от нас не зависи сценария. Ние не занем в кой момент кой ще се появи в живота ни или кой ще си отиде. Ние не определяме действията и чувствата на другите, а само нашите собствени. И понякога филма става много заплетен и много трагичен, а понякога е една простичка романтична комедия. Важното е да имаме силата да го изкараме до край.
Post a Comment