Шибаните дни са част от ежедневието на много хора. Идват и при всеки един от нас....показват грешките ни или ги правим докато си мислим, че в миналото сме ги правили. Да грешиш е човешко, лошо е когато забравиш грешките си и продължиш да грешиш въпреки всичките грешки.
Но от друга страна всяка грешка е различна. Уж не можеш да сравниш, който и да е момент от живота си с някой друг. Какво учим от живота тогава, като никога не ти се отдава възможност да покажеш какво си научил? Отговора е ясен...просто живота ти става пълноценен. Може да е пълен с грешки, тъга и не хубави моменти... Може да е пълен и със щастливи моменти. Може да е всякакъв. Главата ти се пълни с уроци. Но както всичко на този свят и мозъка си има капацитет. Запитвали сте се какво става когато се достигне този лимит? Може би не познавате хора, които са достигнали края... Обикновенно ги пишат по вестниците. Една група са в черните хроники. Други се славят като философите на земята. Трети са хора като вас. Постоянно съжаляващи се, колко шибан живот живеете. Да и аз бях сред тях... на моменти още живея с илюзията, че съм бил винаги сред нещастниците на земята. Но по едно време се чукваш сам в главата. Опааа....тя дрънка, значи има още място в нея. Мен ми се живее. Искам да направя нещо, което да се помни. Нещо с което да се помнят и всичките грешки, нещо, което може би би помогнало и на друг. Живот, погледнат през перде изтакано от грешки. Когато осъзнаеш, че си сбъркал с някоя казана дума....нещо грешно преценено. Идва мълчанието и туптенето на сърцето в тишината. ООООо да....това е живота.... Congratulations ...you are still alive... Going to next level ...just still running...
Just the game....
...play it unforgettable.
Всеки има право да се усмихва. Но не решаваш ти кога... Ценете тези моменти. Независимо дали са малко или много... и се стремето към нещо по-голямо от това просто да се съжалявате...
No comments:
Post a Comment