Някои хора остават сами за няколко дни... Други са израснали сами... За тях не е толкова лесно да кажат какво правят, като останат сами, защото тези моменти не са един и два...
Да, аз съм един от тях. Още от ранна детска възраст съм оставал сам у дома... и това ми харесваше. Караше ме да се чувствам...как да кажа... някак си самостоятелен. Можех да докажа сам на себе си, че мога да се справям сам. Не, купони не съм правил... или ако съм правил, то не са били много чести. След което отново доказвам ПРЕД СЕБЕ СИ, че мога да се оправям сам като почистя на всякъде(дори гадните мръсни чинии)...
Нека да се върна в детството ми... Обичах да съм сам, защото тогава нямаше кой да ми вика на главата постоянно да уча... Нямаше да гледам скандалите на родителите си... А просто щях да си стоя пред телевизора с чинийка семки в ръка... Да, това обичах да правя тогава. Сега нещата не са толкова различни, но все пак правя полезни неща...
Вярвам, че дори присъствието ми тук е полезно... Мразя да се заседявам на място където не съм полезен. Примери бол...
В дните които съм оставял сам, мога да се замисля за много работи... Какво са родителите за мен... Каква роля играят в моят живот в този момент... Какви са те за мен като хора... И обикновенно стигам до един и същ резултат... "Оценяваме всичко,едва когато го загубим" или в случая не когато съм ги загубил, ами просто, когато са далеч от мен... След това спирам да мисля... И почвам да действам...
Какво да действам ли? Като седя на компютъра гледам да правя нещо... Ето, едно радио малко ли е? 2 музикални албума... 4-5 филмови клипчета... няколко есета на тема "за живота"... Или пък просто да съм някъде.... било то и сам...или с приятели... И в двата случая има полза. Една разходка, сам със себе си може да те научи много повече от огромно парти с много приятели. А когато си с приятели...трябва ли да довършвам??? Не мисля, че трябва... който е успял да стигне до тези редове, ми дава утехата ...че не говоря на вятъра...
И когато се приберат... когато знаеш, че вече не си сам... не че нещо е толкова различно. Просто се усмихваш, казваш си... "и без тебе мога, само че искам с теб!"
5 comments:
Да не би случаино да съм изпратила малко вдъхновение, завито в бяла копринена кърпичка?
Я, чий блог намерих! {} Много хубав пост, прекрасен е :)
Самотата те учи да оценяваш и да държиш по-силно на моментите, когато тя отцъства. ^^ Това ти го казва експерта по темата и то изцяло от личен опит.
Да Зу... въдхновението ме подтикна да се погледна аз къде съм... Оказа се, че съм на съседната улица.
хах, и аз съм така с оставането у нас. Още от малка си седя и ми е супер яко. Наистина идва някакво чувство, че мога да се справям сама. И просто е супер яко майка ми като се прибере и по лицето и се прокрадне доволна усмивка, че съм се оправила. (наистина с изключение на моментите, в които е имало купони - не че не съм оправяла, но тя винаги разбира) . Печеля доверие по този начин, не знам :) Пък и да, мога да си се разхождам цяла вечер по бельо из нас, да ям в 2 часа, да се прибера по-късно, да си остана сама, да правя любимите си неща, които са нещо като ритуал когато остана сама, да размишлявам, да говоря с приятели наволя по цяла вечер за какви ли не неща, да си представям колко ще е хубаво като заживея сама. След това естествено обаче се сещам, че може би няма да е точно същото :D В крайна сметка е добре да останеш сам със себе си за определен период от време, дам ;]
Post a Comment