Пряк път до щастието

“Няма по-лошо от това да получиш подаръка си прекалено рано", помисли си Мишо, докато внимателно завързваше поредният балон пълен с хелий за колелото си. И с всеки балон непоколебимостта му растеше. Само ако не беше получил подаръка си по-рано... един ден преди рождения си ден. Ако не беше поел по прекия път към къщата на Гери, тя нямаше да го види и...

- Хубаво колело! - поздрави го Гери.

Ако не ѝ беше позволявал да го кара.

- Аааа... Помощ! - изпищя тя.

Ако тя не бе паднала.

- Разкарай го от мен! Не искам да виждам нито теб, нито тъпото ти колело!

"Нищо, дори и ново колело... не трябва да застава на пътя на любовта", си помисли той.

Ето, че стария Опел се зададе по пътя. Баща му се прибираше. Трябваше да действа бързо, без да го забележат. Баща му беше общ работник в една от хранителните вериги, в които заплатата не стигаше за един човек, какво остава за цяло семейство, но дори и за миг не е спирал да се бори в името на добрите неща.

- ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН! - жизнено изрече той, като очакваше вътре в къщата да го очаква сина му. - Къде е Мишо?

- Ех, Иване… - отвърна Мария. - Мишо е на покрива. Много е разстроен. Каза, че иска да избяга от вкъщи и да не се върне никога. Каза, че иска да си вземем обратно новото му колело.

Избутвайки колелото си с притаен дъх Мишо отправи бърза молитва
"Моля те, Господи, нека балоните са достатъчно". И, Мишо го пусна...

- Мишо? - крещеше баща му. – Мишооо!

Изведнъж гласът на баща му го върна в реалността. Какво направи? Как можа да изхвърли това, за което родителите му бяха работили здраво, за да му го подарят?
"Тъпа работа...", си помисли той и се втурна да гони колелото си.

- Мишоо? - продължаваше да вика баща му.

Мишо се протегна, опитвайки се да достигне това което едновременно обичаше и мразеше, но както се протягаше, Мишо залитна...

-Какво е станало? - попита баща му след като го хвана преди да падне от покрива.

 

И Мишо му разказа всичко. За разбитото си сърце, защото Гери е казала, че не иска да вижда нито него, нито колелото му отново. И, че ако успее да се отърве от колелото може би нещата ще се върнат по старому и той отново ще бъде щастлив.

- Запомни, синко. Няма пряк път до щастието... 

Двамата отправиха погледите си над квартала. Колелото се носеше в далечината към онова пленително тъжно място, където всички неща отиват, изоставени от малките момченца, по пътя им към възмъжаването.