Мечтай...

Имало едно време голям планински склон, на него - орлово гнездо, а в гнездото четири яйца. Един ден станало земетресение и едно от яйцата с търкулнало надолу по планинския склон и стигнало до ферма за птици. Кокошките решили да се погрижат за яйцето и една от тях се съгласила да го измъти.
Минало време и от яйцето се излюпило красиво орле. За жалост обаче било отгледано като пиле. И скоро самото то повярвало, че е такова. Обичало дома си и семейството си, но духът му жадувал за още нещо.
Един ден, докато си играело във фермата, орлето погледнало към небето и видяло няколко силни орли да се реят високо-високо.
- О - казало то - колко много искам да се рея като тези птици.
Другите пилета с затъркаляли по земята от смях.
- Няма как да стане. Ти си пиле, а пилетата не могат да летят.
Орлето продължило да гледа към своите истински роднини, мечтаейки да бъде с тях. Но всеки път, когато заговорило за мечтата си, другите му се присмивали.
И така, орелът се научил да вярва в това, което му казвали. Минало време, той спрял да мечтае и продължил да живее живота си като пиле. До момента, в който умрял...



Човек става такъв, какъвто вярва, че ще стане.
Ако мечтаеш да си орел, следвай мечтите си,
а не слушай какво ти казват кокошките.

Малко спомени...

Спомних си какво е да имаш щастливите моменти в живота си... Поредицата от щастливи моменти събрани в малко време... Сигурен съм, че такива моменти винаги ще има... ще се редуват един след друг с не чак толкова хубави... пак, ще намираме и за какво да се усмихваме непринудено.

Сега си припомних с носталгия времената от преди около 2-3 години... Беше наистина страхотно да ги споделим... С вас... Имаше причини да е точно с вас... сигурен съм... за това ви благодаря, че ви има... с всичките ви предимства и недостатъци... Поздравявам ви... и ви пожелавам да имате хиляди такива моменти, за които да поглеждате назад с умиление... докато преживявате новите незабравими такива, макар и с други хора...

(hug)