Сам ли си?

Ехх... Спомням си, когато бях малко дете... при всяка едно пренебрежение от връстници... или при всяка тяхна обида... всеки техен удар... аз се чувствах сам. Затварях се в себе си... плачех... После малко по малко почвах да пораствам. Да се боря срещу всяко пренебрежение, всяка обида, всеки удар... дори и да продължавах да съм сам. С времето, докато расте ... човек става все по-силен... учи се на тези неща... да бъде най-много себе си, точно когато е сам...



А всъщност, да бъдеш себе си понякога е най-трудно... Всичко и нищо едновременно... Трудно е да се разбере, трудно е да се повярва... да погледнеш живота си и да кажеш "Това съм аз!". Трудно е, защото всеки се възприема за добър човек... Трудно е вярваш, че добри неща се случват на добрите хора, а понякога живота е лишен от логика... Добри хора, не получават добри неща... нещата не се нареждат за тях... Следва силно чувство за провал... самота... личен свят отчаян от всичко... без магия... без усмивка... но имаш надежда останала в теб, не си изгубил най-важното... себе си...

Защото, докато имаш себе си... Ще има и кой да те намери... Бъди сигурен... Не си сам...