Живота такъв, какъвто е...

Мръсотията на живота...

2011-04-03T14:18:00.000-07:00

Едно магаре паднало в кладенец, който фермерът бил забравил да покрие. Животното ревяло жално часове наред, докато фермерът се чудел какво да предприеме. Накрая той решил, че магарето е старо, а кладенецът и без това трябвало да се зарие, така че нямало смисъл да хабят сили за спасителна операция.

Той помолил своите съседи да му помогнат. Всеки взел по една лопата и започнал да гребе тор и да я хвърля в кладенеца. Магарето разбрало какво му готвят и отчаяно заревало още по-силно. Но после, за учудване на всички, то млъкнало. След като хвърлили по още няколко лопати, фермерът решил да провери какво става на дъното на кладенеца. Той бил изумен, когато разбрал, че след всяка хвърлена лопата с мръсотия върху него магарето се отърсвало и стъпвало върху нея. Така съвсем скоро за всеобщ потрес, животното се показало на ръба на кладенеца и в тръс се отдалечило.

Животът ще се опита да ви закопае
с всякакви мръсотии. Начинът да се
измъкнете от кладенеца е да се отърсвате
и да правите крачка нагоре. Всяка беда,
която ви сполети, може да бъде и здраво стъпало.

Сълзите...

2011-03-26T16:20:00.000-07:00

Сълзите са необходимост понякога... за да се почувства човек жив... да почувства прохлада... да почувства надежда, когато спре да плаче. И все пак... употребата им трябва да е пестелива ;)

Честност...

2011-02-20T11:19:00.000-08:00

В последните няколко месеца работя в една голяма компания, която се занимава с директни продажби. От голямо значение за нас като търговци е да имаме договори, за да може да имаме и комисионни с които да се изхранваме. Може би в една част от живота на всеки търговец се появява момент, в който "договорите" се бъркат с "хората", а това може би е най-вредната мисъл с която един търговец може да се сблъска. Защо ли? Хората го усещат... Те живеят в постоянно лутане в погледи, търсейки "почтенност", търсейки поглед, който няма да ги излъже. Хора, които гледат на тях като на "човек", а не като на "цел". Пиша тези редове за хора, които също като мен мислят за тези неща. Търсят пътя към успеха, а са все още зелени... Бъдете искренни... Другото идва с опита...

" Учител: В бизнеса, хората сключват сделки, но не може да им се вярва. От друга страна, на договорите може да се доверите. Толкова е просто. Написано черно на бяло всичко е сигурно. Подписаната дума е сигурна. Явно един гост тук в залата не е съгласен с мен? Кажете ни какво мислите?

Гост (приятел на студент): Знам една агенция, която не работи по този начин.

У: Така ли? Коя е тази агенция, която подписва с клиентите си само чрез ръкостискане?

Г: Името й е "Твърдост". Почтеност. Това е най-важната част от бизнеса. Да работиш с почтени хора и да успееш да запазиш своята честност. Без честност договорите не струват нищо.

У: А кой сте вие?

Г: Името ми не е важно. Важно е името Трой Джеймисън. Той е избран в Топ10 на НФЛ и подписа с "Твърдост", малка агенция, защото знаеше, че агентът му пази гърба. Личните взаимоотношения подпечатаха тази сделка.

У: Сигурен съм, че парите нямат нищо общо. Сигурно си го спечелил с усмивката си.

Г: И с прегръдка.

У: Всички сте чували израза "просто бизнес". Това е защото бизнесът и личните взаимоотношения не могат да се смесват. Не могат, защото хората се променят. Гледните точки се променят. Парите се въртят. Някой взаимоотношения се прекратяват. Други започват. Уверявам те, младежо, като казвам младежо, имам предвид, че си неопитен,
че единственият начин да оцелееш в бизнеса е просто той да си остане бизнес. Но все пак аз водя този курс само от 20 години и съм написал книга за това.

Г: Съжалявам, не съм чел книгата ви. Просто съм бил зает да правя бизнес. Но разбирам разликата между теорията и практиката. Професоре, вие учите на теория, а аз практикувам. Мисля, че изводът е, че в този курс, книгата ви вероятно е полезна, но щом отидете в истинският свят, надежни са честните взаимоотношения. Това включва и прегръдките."

Мечтай...

2010-12-30T03:41:00.000-08:00

Имало едно време голям планински склон, на него - орлово гнездо, а в гнездото четири яйца. Един ден станало земетресение и едно от яйцата с търкулнало надолу по планинския склон и стигнало до ферма за птици. Кокошките решили да се погрижат за яйцето и една от тях се съгласила да го измъти.
Минало врем и от яйцето се излюпило красиво орле. За жалост обаче било отгледано като пиле. И скоро самото то повярвало, че е такова. Обичало дома си и семейството си, но духът му жадувал за още нещо.
Един ден, докато си играело във фермата, орлето погледнало към небето и видяло няколко силни орли да се реят високо-високо.
- О - казало то - колко много искам да се рея като тези птици.
Другите пилета с затъркаляли по земята от смях.
- Няма как да стан. Ти си пиле, а пилетата не могат да летят.
Орлето продължило да гледа към своите истински роднини, мечтаейки да бъде с тях. Но всеки път, когато заговорло за мечтата си, другите му се присмивали.
И така, орелът се научил да вярва в това, което му казвали. Минало време, той спрял да мечтае и продължил да живее живота си като пиле. До момента, в който умрял...

Човек става такъв, какъвто вярва, че ще стане.
Ако мечтаеш да си орел, следвай мечтите си,
а не слушай какво ти казват кокошките.

Малко спомени...

2010-12-12T15:31:00.000-08:00

Спомних си какво е да имаш щастливите моменти в живота си... Поредицата от щастливи моменти събрани в малко време... Сигурен съм, че такива моменти винаги ще има... ще се редуват един след друг с не чак толкова хубави... пак, ще намираме и за какво да се усмихваме непринудено.

Сега си припомних с носталгия времената от преди около 2-3 години... Беше наистина страхотно да ги споделим... С вас... Имаше причини да е точно с вас... сигурен съм... за това ви благодаря, че ви има... с всичките ви предимства и недостатъци... Поздравявам ви... и ви пожелавам да имате хиляди такива моменти, за които да поглеждате назад с умиление... докато преживявате новите незабравими такива, макар и с други хора...

(hug)

Сам ли си?

2010-10-07T14:52:00.000-07:00

Ехх... Спомням си, когато бях малко дете... при всяка едно пренебрежение от връстници... или при всяка тяхна обида... всеки техен удар... аз се чувствах сам. Затварях се в себе си... плачех... После малко по малко почвах да пораствам. Да се боря срещу всяко пренебрежение, всяка обида, всеки удар... дори и да продължавах да съм сам. С времето, докато расте ... човек става все по-силен... учи се на тези неща... да бъде най-много себе си, точно когато е сам...

А всъщност, да бъдеш себе си понякога е най-трудно... Всичко и нищо едновременно... Трудно е да се разбере, трудно е да се повярва... да погледнеш живота си и да кажеш "Това съм аз!". Трудно е, защото всеки се възприема за добър човек... Трудно е вярваш, че добри неща се случват на добрите хора, а понякога живота е лишен от логика... Добри хора, не получават добри неща... нещата не се нареждат за тях... Следва силно чувство за провал... самота... личен свят отчаян от всичко... без магия... без усмивка... но имаш надежда останала в теб, не си изгубил най-важното... себе си...

Защото, докато имаш себе си... Ще има и кой да те намери... Бъди сигурен... Не си сам...

Просто, момент...

2010-09-23T13:08:00.000-07:00

Смисълът на това "Как се чувстваш..."

2010-09-07T11:29:00.000-07:00

През целият си живот човек е граден от моменти и емоции, които пряко въздействат върху чувствата ни. Но знаете ли... Няма никаква полза от това да чувстваш, без да правиш опити да нарисуваш тези чувства... Не просто да ги споделиш, а да ги посадиш там, където... ако не веднага... то след време ще поникне нещо твое, което ще бъде красиво... и ще влияе на чувствата на други хора.

Когато чувствате... Не бъдете егоисти... правете го видимо... чрез действия! Защото само така, можете да се отблагодарите за всички моменти, които ви карат да се чувствате живи... без значение дали са щастливи или меланхолични... защото само така може някой да ви види, да последва вашият пример... ще бъдете неговото вдъхновение... за да посади бъдещо, за някой друг...

Едничкото вдъхновение...

2010-08-30T16:09:00.000-07:00

Всичко опира до простото едничко вдъхновение, без което не можеш да направиш малкото, което да събори планината пред теб, и да ти даде лекотата да влезеш там, от където никой не може да те изгони...

сърцето на един човек...

(Р.Р.)

Да "живееш" или да "мислиш"...

2010-03-22T12:35:00.000-07:00

Малко объркано заглавие, но честно казано аз самият в момента съм адски объркан... може би повече от всякога, защото нали знаете... нещата се натрупват, и в един момент почваш да ги осъзнаваш.

Големият въпрос... Просто да живееш без много да му мислиш, или да премисляш всичко в живота си преди да го направиш. Времето променя хората, огъва ги... модерира ги така, както прави падаща вода върху пръст... Аз съм от вторият тип хора. Които много мислят, постоянно търсят смисъл в нещата. Често се случва от много мислене, да блокирам... и да не мога да реагирам адекватно на елементарни неща. Честно казано и в момента се чувствам така... чувствам се... зле... Чувствам, че има нещо в мен, което силно ме мъчи, но не мога да кажа какво. Чувствам страх... Чувствам празнота на изказа, скованост... Нещо ми е изпило акъла. От няколко седмици мисля по този въпрос и достигнах до извод, че май май... е по добре да спра да мисля, и да почна да живея като нормален човек. Защото ако преди трудностите ми помагаха да правя това място богато... то сега... чувствам умора... А би трябвало да пиша страници...

От друга страна да бъдеш "нормален", те лишава от възможността да изпъкнеш... оставаш в сянка. Но повярвайте ми, няма нищо по-хубаво от това да застанеш в сянка, преди да излезеш отново на слънце... тогава, когато ще си абсолютно готов да се върнеш на своят път... оставяйки своите следи по пътя, който е определен за теб... Уникален, такъв какъвто винаги си бил... "Нормален", но уникален.... Просто човек трябва да уважава съзнанието си... тялото си... да се пази... Да знае кога е дошъл момента да дръпне ръчната спирачка за да си почине....

...защото дали ще "живееш" или ще "мислиш" няма значение... когато правиш това, което чувстваш.... Не можеш да избягаш от това, което си. Ще се променяш с времето, но пак няма да избягаш. Едни хора ще те оценяват, други няма да могат, но ще бъдеш верен на себе си, а надеждата винаги ще е най-верният ти приятел... Аз обичам... болезнено много в момента... това чувствам... това може да ме доведе до всичко... но ще си е моето всичко... това е достатъчно.

Не знам какво заглавие да напиша...

2009-11-27T17:08:00.000-08:00

Изкуството да видиш живот... в едно мълчание... да му придадеш аромат.... и да накараш другите да го видят... После идва светлината... ще дойде... и всички ще я видят... тогава ще се усмихне... и ще изгасне. И може би си мислите, че това е лош край или може би не ме разбирате? Красивите неща са създадени за да са тихи и да блестят от време на време... за да дадат посока, за да дадат вдъхновение...

През останалото време са това, което са... нормална част от природата. Нормална част от ежедневието. Нито са по-големи, нито са по-малки.... Просто са те... като теб...

Някога...

2009-11-13T09:11:00.000-08:00

Някога, някога,
толкова някога,
колкото девет лета
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта.

Беше наистина
толкова истинска,
колкото може да е
слънцето весело,
старата есен,
старото тъжно небе.

Весели есенни кестени блеснали
ръсеха светли следи.
Златни, квадратни, невероятни -
изгряваха вредом звезди.

Странно тържествена, жертвена, женствена
беше земята под нас.
Бяхме ний истински, искрени, искащи,
мислещи само на глас.

Може би времето,
може би временно,
може би от възрастта -
няма ни улички,
няма ни думички,
няма я в нас любовта.

Може би някъде, някога, в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще ни боли.

Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, де сте вий,
де е сега любовта?

Някога, някога,
толкова някога,
колкото девет лета,
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта...

Моят Идол

2009-10-30T15:28:00.001-07:00

"Моят идол...

...всъщност защо трябва да е от онея "горе", като има хора, които са много повече горе от тях? Идол трябва да е онзи, който е достатъчно велик, за да се стремиш да светиш като него, и все пак да можеш да го пипнеш. Това са хората, които оставят видима следа и въпреки това казват... "Какво от това?!". Това са хората, които имат всички основания да си вирнат носа и да мачкат наред... и го правят... но все пак не забравят кои са хората около него и от къде е тръгнал. Това са хората, които не се нуждаят от излишни жестове и фалшиви изречения... Това са хората, които имат нужда от "малко" за да направят "много"... Хората, които осъзнават Истинският идол, е приятел..."

Влюбването...

2009-10-27T19:50:00.001-07:00

Влюбването е най-лесното нещо, което можеш да направиш. Вродено ти е да го правиш... Не случайно, когато си влюбен усещаш сърцето си в гърлото си... Да бие лудо, неможещо да си намери място. Това е най-вълнуващото нещо. Това е символът на животът ти. Най-силното нещо! Но животът се дели на моменти... и за да има "по, най" трябва да има някаква градация, нагоре и надолу. И я има... в природата е. В любовта след влюбването следват хилядите моменти, които бързо или бавно те убиват. Затова разлюбването боли толкова много. Да се влюбиш е лесно. Но да си влюбен цял живот... това е чудо. Връзките не винаги са лесни. Знам това. За 21 години имах достатъчно време, възможност и съзнаение за да го разбера. Връзките не свършват незабавно, защото всички искаме да бъдем обичани, да бъдем щастливи и надеждата за това ни кара да продължаваме да ги подържаме. Искаме да сме обичани и щастливи. Тогава защо не сме? Защото сме станали експерти да саботираме собственото си щастие... да се чувстваме като жертви, когато в действителност, това са изборите, които правим. Лошите навици, пороците, неспособността да показваме обич и съчувствие... ТОВА СМЕ НИЕ! Това е нашата природа. Това са нещата, които ни принизяват. И не, ние не сме жертви. Ние сме убийци, когато става дума за любов и щастие. Ние бленуваме за чувството, но не се променяме. Защо? Защото искаме това, което искаме. И в преследването му, ние правим, каквото искаме да правим. Казваме, каквото искаме да кажем... опитваме да го постигнем и ставаме жертви на самите себе си. Търсиме обяснението, търсим си защитата, а това нещо трябва да се промени... но няма. Защото, само ти... си ти... А ако ти не можеш да се промениш, никой няма да може. Влиянието между хората е колаж на живота... Всъщност ти възприемаш нещата така, както съзнанието ти иска. Понякога се разминаваме с хората, които е трябвало да станем, и понякога правим неща,
от които се срамуваме. Понякога лоши неща се случват на добрите хора, а това не е честно. За съжаление... да бъдеш добър човек, не ти носи дивиденти. Защото, колкото и да си добър... грешиш... не спрямо другите... спрямо себе си.

П.П.
Не съм бил влюбен от адски много време. И НЕ СЪМ! Емоция в живота ми има, тръпка има... но явно и аз съм експерт в неспособността си да контролирам всичко онова, което изброих горе. Време... време е... Познахте ли се?

Арни...

2009-08-13T06:25:00.000-07:00

Арни... Арни е кучето ми. Този, който се е изплезил отгоре (: . Исках да споделя частица от чувството да имаш такова създание до себе си в момент от живота си... Всъщност няма да го направя в писмен вид, а просто ще ви кажа да гледате "Marley & Me"...

Арни беше при мен 2 години... И за тези години промени всичко в живота ми. От мебели до електронни уреди :)) ... от мислене до... начин на живот... Промени баща ми, промени майка ми... промени мен...

Днес Арни не е до мен, на друго място е... при други хора, където може да бъде щастлив... да тича на воля... Да живее в къща и да прави колкото си иска бели... Да промени и тях... Живот, който заслужава...

На кучето не му трябват скъпи коли... дизайнерски дрехи или обзаведена къща. Една обелена пръчка, ще свърши отлична работа. То не се интересува, дали си богат или беден... хитър или прост, умен или глупав. Дай му сърцето си и то ще ти даде неговото.

За колко хора можете да кажете това?Колко хора могат да ви накарат да се чувствате специални? Колко хора могат да ви накарат да се чувствате...изключителни?

Някога, пак ще имам куче...

Краят на One Tree Hill

2009-05-20T15:56:00.000-07:00

Преди време почнах да гледам един сериал... Казваше се One Tree Hill. По принцип не бях по разните сериали, но един човек с появата си в моя живот направи това име интересно за мен... Защо толкова много го богославяше, защо така пленено говореше за него? Гледах няколко серии за да си отговоря.... и я разбрах... Месеци след това открих този блог, главно вдъхновен от този сериал и музиката в него. Не толкова като случващото се в него, колкото до дълбокото му съдържание и влияние върху мен... Открих себе си в него... Открих общото желание за оставяне на една следа. Всеки живее малко или много... Щастливи и нещастни мигове, но важното е човек за себе си да знае, че живее пълноценно, и да не изпуска всеки един уникален момент... Случващото се в тази секунда... и да открие красотата във всяка една такава. За това и продължавам да пиша тук... Вдъхновен от цитат, песен, случка, момент... Правя го и заради себе си, и заради уникално силното желание да го прочетете и вие... да ви повлиая... и да усетите това, което аз чувствам... Ако съм успял... Уникално е, нали?

Почнах с One Tree Hill, продължих със стремежа да не изпускам моментите... ще продължа с още някой филм или книга, музика или просто случка в парка... Това е моят начин да се чувствам жив... щастлив... Пожелавам да го усетите... много пъти... (( :

Погледни се в огледалото. Кого виждаш отсреща? Дали е човекът, който искаш да бъдеш? Или някой, който е трябвало да бъдеш, но не си успял?Някой ти казва, че не можеш? Защото можеш. Вярвай, че любовта е някъде там. Вярвай, че мечтите се сбъдват всеки ден. Защото е така. Понякога щастието не идва от парите, славата или силата. Понякога то идва от добрите приятели, семейството и благородството да водиш добър живот. Вярвай, че мечтите се сбъдват всеки ден. Защото е така. Затова, погледни се в огледалото и си напомни, че трябва да си щастлив, защото го заслужаваш. Вярвай в това.

И вярвай, че мечтите се сбъдват всеки ден. Защото е така...

лично...

2009-03-20T17:04:00.000-07:00

Най-голямият личен удар в живота на един човек, е да разбере.... какво представлява... Да разбере, че не е толкова добър, за колкото се мисли.... Да разбере, че дори не е добър... Но след личният удар, идва и най-голямият личен успех... Да не се признае за свършен.... и на пук на себе си, да се промени. Да прави това, за което знае, че го бива... Да не се спира пред нищо... За да може равновесието между доброто и лошото в един човек да бъде запазено.

Ледената кралица...

2009-01-21T13:48:00.000-08:00

Всеки в животът си има своята ледена кралица... пиадесталът, по който мериш света... върхът на планината, който катериш... но достигнеш ли там, поглеждаш надолу и виждаш колко много красота си изоставил... Въпреки всичко, знаеш как си стигнал до там. Знаеш колко ти е коствало. И това е най-важното, защото... достигнеш ли там, няма да си ти... няма да си ти...

Няма пряк път до щастието...

2009-01-07T07:12:00.001-08:00

"Няма по-лошо от това да получиш подаръка си прекалено рано", помисли си Джони... докато внимателно завързваше поредният балон пълен с хелий за колелото си. И с всеки балон непоколебимостта му растеше. Само ако не беше получил подаръка си по-рано... един ден преди рождения си ден. Ако не беше поел по прекия път към къщата на Мери, тя нямаше да го види и...
- Хубаво колело. - поздрави го Мери.

Ако не й беше позволявал да го кара.

- АААаа... Помощ! - изпищя тя.

Ако тя не бе паднала.

- Разкарай го от мен! Не искам да виждам нито теб, нито тъпото ти колело!

"Нищо, дори и ново колело... не трябва да застава на пътя на любовта", си помисли той.

Ето, че старият шевролет се зададе по пътя. Баща му се прибираше. Трябваше да действа бързо, без да го забележат. Баща му беше измъчен работник хранещ цяло семейство, но дори и за миг не е спирал да се бори в името на добрите неща.

- ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН! - жизнено изрече той, като очакваше вътре в къщата да го очаква синът му. - Къде е Джони?

- О, Боб! - отвърна Мария. - Джони е отвън. Много е разстроен. Каза, че иска да избяга от вкъщи и да не се върне никога. Каза, че иска да си вземем обратно новото му колело.

Избутвайки колелото си от хамбара, с притаен дъх... Джони отправи бърза молитва...
"Моля те, Господи, нека балоните са достатъчно". И, Джони го пусна...

- Джони? - крещеше баща му. - Джониии

Изведнъж гласът на баща му го върна в реалността. Какво направи? Как можа да изхвърли това... за което родителите му бяха работили здраво, за да му го подарят?
"Объркан свят", си помисли той и се втурна обратно към хамбара.

- Джони? - продължаваше да вика баща му.

Джони се протегна, опитвайки се да достигне това което едновременно обичаше и мразеше... но както се протягаше, Джони падна...

-Какво е станало, синко? - попита баща му след като го хвана преди да падне на земята.

И Джони му разказа всичко. За разбитото си сърце, защото Мери е казала, че не иска да вижда нито него, нито колелото му отново. И, че ако успее да се отърве от колелото... може би нещата ще се върнат по старому... и той отново ще бъде щастлив.

- Запомни, синко. Няма пряк път до щастието...

Двамата отправиха погледите си над хамбара... колелото се носеше в далечината... към онова пленително тъжно място... където всички неща отиват, изоставени от малките момченца,... по пътя им към възмъжаването.

Нещо значимо...

2008-11-21T13:56:00.000-08:00

На прага съм на едно малко откровение, за тези, които продължават да влизат тук от време на време и ме познават. Малко откровение за мен... и за това, кой съм аз сред вас, защо го правя, защо съм такъв и какво е да си такъв. Този път няма да се опитвам да философствам, просто ще пиша ясно и точно каквото ми е в главата. И все пак почвам тъжно нали? Такъв е рискът, когато тръгнеш да търсиш смисъла във всичко. Всичко, което се случва на теб. Всичко, което се случва на другите. Всичко, което по един или друг начин оказва влияние на дните ни. Повечето нямаме съзнание да разберем своя собствен живот, но сме готови да мислим и за този на другите. Природа.... невероятна, истинска и неподправена. От любов... Обожавам да вървя по някой тротоар, слушайки музика. Дава ми свободата да летя сред хората, и да имам възможността да ги наблюдавам. Интересното е, че много малко хора се усмихват докато са сами и просто вървят. На всяко едно лице са изписани проблеми, болки и притеснения. И все пак, винаги се намира какво да ги усмихне поне няколко пъти на ден. Аз също го правя... даже постоянно. И въпреки това много хора ми слагат етикет на много тъжен и сериозен човек. Тъжно е да се опиташ да разбереш един свой сън и да не успееш. Но още по-тъжно е да го разбереш и да знаеш, че няма какво да направиш. Просто факти... Нали знаете мисълта "аз знам, че нищо не знам, но ти и това не знаеш". Еми, то за това всичките философи до един са побъркани... Преседват и отварят толкова много въпроси, че колкото и да са умни няма как да стигнат до всичките отговори. Животът за мен е като поредица от много песни. Само че аз обичам меланхоличните песни, които и без текст да те карат да мислиш. Така сам на себе си давам малки лъжички с отговорите за живота. Карат ме да откривам себе си, защото именно тръпките, които минават през мен ме подсещат, че съм жив и мога да направя нещо значимо. Лошото е, че хората харесват хора като мен само на хартия. Страх ги е от нас. Да, ние можем да влияем, можем да променяме, можем да оставяме следа, но това го могат всички. Можете го и вие. Съзнателно и несъзнателно. Колко често сте губили посока в живота? Загледайте се някой път в хората, които минават покрай вас. Може би всичките отговори се крият в тяхното присъствие. Може би... Аз съм този, който има достатъчно интересен и оплетен живот, но все пак се бута и във вашия с добри намерения :) . Ако това ме прави тъжен човек, нека съм си. Мазохист явно съм от малък, защото от както се помня винаги съм бил такъв, но все пак намирам кога и за какво да се усмихна, а веселата музика в наличност, не е по-малко от тъжната... Поздрави :)

Не е толкова страшно

2008-09-07T14:30:00.001-07:00

И дори когато останеш сам, трябва да знаеш, че пътят нагоре към върха... винаги ще те чака.

Трябва само да се изправиш.... и да продължиш... за да разбереш,

... че не е толкова страшно (:

Да бъдеш ястреб...

2008-07-09T16:01:00.000-07:00

"Винаги съм искал да живея като ястреб. Знам, че не трябва да ревнуваш, но... да полетиш, да се рееш над всичко и всеки... ето това е живот. Но ястреб не е добре да е сред други птици. Не може да се пригоди. Въпреки, че всички други птици вероятно искат да са ястреби, мразят го, заради това, което не могат да бъдат - горди, силни, решителни, тъмни..."

Один е ястреб.
Той се рее над нас.
Той може да лети.
Някой ден и на мен ще обърнат внимание.
Защото също ще полетя...

------

Отело... Познатото произведение на Шекспир, преувеличаващо в пъти силата на ревността. Но дали? Когато всичко, което си, го дължиш на любовта си към някого. А в последствие същата тази любов е поставена под въпрос... То тогава целият свят се клати под краката ти и ревността наистина може да придобие неизмерими норми.

Хех.. ще си кажете вие... поредния цитат от филм, книга и така нататък. Но за да почнеш за мислиш сам.... ти трябва насока... изгубиш ли я, именно цитатите, книгите и някои моменти в хубави филми са тези, които ще ви върнат на повърхността... Не е нужно да пиша повече за нещо, за което и сами можете да помислите.... като го видите....

Филм

Субтитри

Малкото.... но достатъчно...

2008-05-07T10:41:00.001-07:00

Той виждаше как Фи повтаряше неговите грешки,
и все пак се чувстваше неспособен да й помогне.
Той знаеше, че просто трябва да изживее момента сама,
за да се научи истински... на болка и живот.
Единственото, което можеше да му даде е своето "малко".
без фалшиви и прекалени жестове...

Фи и не желаеше повече...

Понякога...

2008-05-02T06:10:00.000-07:00

Понякога, когато си млад... мислиш, че нищо не може да те нарани. Всякаш си неуязвим за черните редове от живота. Но когато пораснеш, осъзнаваш, че не винаги е толкова лесно. Не винаги има кой да те защити, и да ти покаже правилната посока в лабиринта. Тогава идва и момента в, който осъзнаваш, че някой друг е направил планове за живота ти. А самият живот, е направил големи планове за теб... Да намериш пододящия за теб. Онзи, който те допълва. И да даде смисъл на действията ти. В края на всичко, всеки поглежда назад. Оглеждаш пътя си и следите си, силно искаш да повярваш, че си постигнал повечето сам, от колкото живота и някой друг ти е дал . Искаш да повярваш, че си оставил нещо добро зад себе си. Искаш всичко да има значение.

Не спирай да вярваш, не спирай да вървиш.... делата ти имат значение. Те ме доведоха до тук...

Разбитото сърце... Част 02

2008-04-20T07:39:00.000-07:00

Всъщност кой ли не е бил с разбито сърце? Чувство до болка познато на всеки, че и по няколко пъти. Чувство толкова дълбоко впило се в телата ни, че едва ли има човек който да не си е мечтал повече никога да не му се повтори.

Но животът за това е толкова интересен, защото винаги ни прави животът интересен. И това му е хубавото. Макар да не искаме да ни се случват някои неща, точно те са причината да бъдем такива каквито сме. Всеки провал... всяка сълза... и пътят обратно към успехите и усмивките. Точно този път е най-великият. Точно по него ходят много от нас, без дори да го осъзнават. За това... на кого е нужен живот без сълзи... без поне малко болка, караща те да оцениш хубавите моменти? На кого е нужно гранитно сърце, непречупено от нищо и никой... щом никога няма да му се наложи да бъде лекувано. Именно лечението е поуката, която взимаме. А поуката... е силата която ни дава, за да продължим да се борим. Тя е желанието и стремежа в нас... а без стремежа, сме изгубени... много преди сърцето ни да спре да бие. Животът просто ще е едно съществуване, а на кого е нужен такъв живот? И все пак, трябва ли всички сърца да бъдат разбити? Повече от задължително... за да можеш да летиш по сърцато, за да можеш да усетиш истински животът...

Виждали ли сте някога...

2008-02-11T18:31:00.000-08:00

Виждали ли сте някога.... нещо толкова красиво, заради което да се разколебаете дали сънувате или е реалност? Нещо, което да е спряло дъха ви, както го прави една дълбока песен. Нещо или някой, заради който светът е спрял да се върти... накарал е цялото ви тяло да изтръпне... всички звуци да изчезнат... всички хора около вас да се изпарят... всички сгради да избледнеят, докато не изчезнат съвсем.... оставяйки само вие... и красотата...

...а след това всичко да се върне изведнъж. Сградите, хората, звуците... Да усетите тялото си по тежко от когато и да било. Светът отново да почне да се върти по-бързо от всякога... а дишането... по учестено... като след дълго тичане...

Аз съм виждал...

мхм... и всичко стана точно така, както го описах. Този момент ме научи... че винаги ще има за какво да се живее... за какво да се бориш... и за какво да се жертваш... А когато загубиш надежда, че може би нещата винаги ще са зле... минорни... нещастни... несправедливи... просто трябва да знаеш, красотата винаги ще ти показва, че има защо да е така. Тя ще се появи в последния момент и ще ти се усмихне. Просто трябва да и повярваш... и да продължиш да светиш... както никой друг не може... Не бъди загасваща свещ, бъди.... красив...

Rest of your life...

2008-01-10T13:58:00.002-08:00

Осъзнаваш ли, че остатъкът от живота ти се определя в момента? - Изкрещя Професор Петкова на Станимир, който за пореден път замеряше косата и с опаковки от дъвки. - От живота ти остава много време. И независимо дали го знаеш или не, той се определя и в момента.

Има много ученици из цяла България, и из целия свят, които не осъзнават какво влияние може да окаже поведението им в училище. Някои нямат желание да учат. Свежият вятър на младежките години им е вдъхнало безкрайно безгрижие, което може да им коства много вбъдеще . Някои от тези ученици си мислят, че винаги желанията и мечтите им, ще бъдат постигани с толкова малко усилия. Но в един момент, когато останат сами на пътя и свежият вятър изчезне... то тогава идва истинският кошмар, който никой не би искал да вижда. Някой избират да винят съдбата или лошия късмет за положението си. Други осъзнават неправилните си решения. Трети решават да отвърнат на удара на живота, и да наваксат всичко, което някога са изпуснали. Нещата в света не винаги са честни. Светът е такъв. Но има ясен закон, който гласи, че в повечето случаи получаваш това, което си заслужил.

Запитайте се... Кое е по-лошо? Да не получиш всичко, за което си мечтал... Или да го получиш, но да разбереш, че не е достатъчно? Времето е водеща единица в ежедневието ни. Никога не стига, но все пак винаги е достатъчно, когато имаш ясната идея, какво искаш да постигнеш.

Остатъкът от живота ви се определя в момента. С мечтите, които преследвате... и решенията, които взимате. И човекът, който вие решите да бъдете... От живота ви остава много време. И ако се плашите от това, което сте били, или искате да бъдете повече, от това, което сте... трябва да знаете...

...остатъкът от живота ви започва сега.

Първите години след училище...

2008-01-10T12:03:00.000-08:00

Питър стоеше в огромната си стая забил поглед в стара картина с рамка от махагон. Някогашния най-добър негов приятел Майк позираше до стария Москвич, на който двамата с Питър бяха видяли сметката през 2004-та. Сега Майк бе станал диригент на Младежката Пражка Филхармония. На витрината зад снимката стояха наградите, които Пит беше спечелил от последните 3 конкурса по музикални изкуства. Цялата витрина бе направена в Торино от италиански майстор от изключително скъпо дърво. Размерите и позволяха да побере много предмети с различна големина и обем. Огромната уредба Sony, двата плейъра Pioneer и миксера Allen & Heath придаваха завършен вид на витрината за един човек, с голяма любов към музиката. В дясно от витрината стоеше черен роял Херман, а от другата страна огромният плазмен екран на който Питър обичаше да гледа любимите си филми. Самия той пък стоеше на любимото си кресло във форма на музикална нота, докато 7-те колони от системата за домашно кино свиреха песни от последната компилация, която бе издал. Всичко това беше мечта за преследване от хиляди други деца по света, но изражението на лицето му не отговаряше на цялостната картинка. От 20 минути Пит не отлепяше поглед от стария си приятел, докато лицето му ставаше все по-минорно. Дискът свърши... това определено стресна Пит, който трескаво затърси дистанционното под креслото. Секунди по-късно в стаята възцари тишина, която облекчи изражението на лицето му. В очите му ясно се четеше, че нещо го притеснява, че нещо му липсва... че нещо го плаши. Бяха минали 4 години от, кактко бе завъшил училище, от тогава Пит бе постигнал толкова много, но така и не му оставаше време за истински емоции. За старите му приятели... Носталгия бе изпълнила сърцето му за ученическите години, когато всичко беше като красива песен със своите весели, редуващи се с тъжни редове текстове. Някога Пит си мечтаеше за този момент, когато щеше да е постигнал нещо. И ето, този момент дойде, едва две години след като е завършил, но въпреки това, той не беше щастлив. Като че ли онази жизненост беше останала на последният чин на втората редица в училище. Там от където можеше да наблюдава своите ученици, тяхните жестове и мимики. Там, където след часовете заедно с приятели губеха часове наред в компанията си. Там, където за първи път бе усетил болката на любовта... и да... там, където за първи път бе целунал момиче. Всички бяха заедно, приятели и не чак толкова близки. Дори онези момчета, които не му даваха мира и му се подиграваха. И те му липсваха... всичко това му липсваше... Липсваше му и последният ден в училище, когато беше застанал на сцената пред всички, когато прекара последните си няколко минути, като част от всичко онова.
Всичките тези мисли не му даваха мира вече няколко часа, а единственият човек, който можеше да му помогне, беше именно неговият някогашен най-добър приятел. Номера на телефона му бе записан в старото тефтерче, което първото му гадже беше подарило. Всъщност, то не му трябваше. От толкова много набирания на един и същ номер Пит го беше запомнил наизуст. Секунди, по-късно вече даваше свободно...
- Ало....
- Здравей Майк... Пит се обажда...
- Хееей приятел! От кога не сме се чували само! Всъщност само албумите ти се чуват из всички радиа! - изрече Майк след което последва бурен смях и от двете страни на слушалката.
- Да, нали това мечтаех.... знаеш. Майки, понякога изглежда всякаш беше вчера... завършването ни. Чувството, че сме млади и че никой друг няма толкова приятели. Че никой не е обичал толкова силно, и не се е смял толкова много. Когато всичко беше игра, и грешките ни се наказваха с някой друг скандал от родителите... Какво стана с нас? Не знам кой съм.. Как стигнах дотук? Липсва ми предишният ми живот. Искам отново да имам жив дом. Бяхме приятели... Спомняш ли си приятелството, в което вярвахме. Липсва ми. И ти приятел, и ти много липсваш. Мисля, че всичко ми липсва. Това имали някакъв смисъл?
- Да, Пит... има смисъл, и то мнгоо голям. Преди 4 години всичко беше толкова ясно? Завладей света, спаси света...направи го по-добър и бъди щастлив. Щастлива ли си? - попита Майк
- Понякога, но не по същият начин... Ами ти? - отвърна на свой ред Пит
- Не.
- Добре. Какво би те направило щастлив? Как ще изглеждаш, каква ще е колата, която караш или хората, които познаваш? Пари, слава, власт или постижения? Защото аз имам всички тези неща... но... не мисля, че това е достатъчно.
- Тогава кое е Майки?
-Мисля, че любовта. И тази любов може бъде от момче или момиче, място или начин на живот... или дори от семейство... Но къде ще го намериш зависи от теб. Къде ще намериш тази любов, Пит?

Връзката прекъсна... Времето в последните няколко дни в града не беше никак добро. На няколко пъти се случваха аварии, които създаваха работа на градоначалниците. Последното изречение се заби като игла в сърцето на Пит "Къде ще намериш тази любов?". Вече бе станало късно, а Питър трябваше да става рано на следващия ден за да не изпусне самолета за Лондон. Докато вървеше из дългия коридор към спалнята се замисли за своето начало. Това ново начало, пред което се бе изправил, когато завърши училище. Новото начало винаги идва тежко, но когато си с амбиция и имаш необходимия дух, то тогава няма връх, който не може да бъде покорен. Лошото е, че на върха няма място за много хора. Обикновенно можеш да си сам там горе, а човек не обича да е сам. Може би и това го кара след време да слезне долу, да се върне сред хората с които винаги е бил . Хората, които го караха да се чувства това което е, защото никой връх не е останал несподелен. Зад всеки един връх в живота на един човек, стоят други хора, които по един, или друг начин са му помогнали да стигне до там. Къде ли е любовта тогава...

мисля, че точно там... накъде по-пътя към върха...

И ето пак

2008-01-04T17:09:00.000-08:00

Ех... мина много много време, от както писах тук за последно. През всичкото това време се чудех какво ми липсва. То не е едно или две неща, много са... както се казва причини за да станеш сутрин и да се опиташ да отстраниш тяхната липса. Еми, едната е точно тази. Да попиша малко тук. Да се опитам да изтръгна някое умно изречение от съзнанието си. Да намеря отговорите на въпросите си в тяхното съдържание.

Последните месеци, изредих няколко филма с надежда да получа желаната доза емоция. Желаната доза вдъхновение, идея... Изслушах и доста нова музика. И пак нищо... сякаш времето е спряло и нищо вътре в мен не се развива. Чувството е ужасно. Сякаш пропадаш, сякаш вършиш назад... Сякаш ставаш по лош, от колкото някога си бил. И най-лошото, да имаш чувство, че и в очите на адски близки хора пак не си това, което си бил. Тези, които четат сега биха си казали може би, че не трябва постоянно да мисля, за това кой съм в очите на другите.През последните 2 години бях опрекван много за това, като повечето пъти съм отричал, но напротив. Естествено, че ме интересува! Естествено, че е важно! Човек не живее сам, а дори и да живее, едва ли му е много приятно.

Когато си влюбен, времето лети. Имаш крила, имаш сила, която ти помага да следваш целите си. Правиш и невъзможни неща без особени усилия, стига да видиш, че си струва. Действията ти да оставят следа... да променят нещо... да му дадат нов облик, подписан от старанията ти. Тогава се чувстваш пълноценен, дори и да не стигнеш до желания край. Просто това е част от живота. Нещо, което да дадеш... Нещо, което да правиш... Нещо, заради което да живееш... С нея... За нея... Заради нея...

Но, когато не се получава точно така си казваш "Уат да фак"... И целият ти свят се преобръща. До толкова, че не можеш да си дадеш сметка, драматизираш ли, близко до истината ли си или какво. Да си несигурен в каквото и да е, е може би най-страшното нещо, което може да се случи на който и да е. Момент... 2-ри момент... ето че вече минаха три момента. Ще минат и още много, докато целият този момент от живота отмине. Интересно е, но дори и във филмите понякога ти се приисква да пропуснеш голяма част за да видиш какво става след това. И как се стигна до тук, след като всичко е както винаги съм искал да бъде? Все поводи да се усмихвам. Правя крачки напред към желаното бъдеще. Имам достатъчно приятели около мен. Но емоцията я няма, поне не такава каквато бих искал да бъде. Осъзнах, че самата емоция, а не придобитите хубави неща определят състоянието ти. Липсва емоцията, липсва и удоволствието от живота. А може би трябва да видя живота си на лента, че да спра да пиша глупости... Както и да е... имах нуждата... написах го...

Да запазиш момента...

2007-08-20T15:47:00.000-07:00

Виктор Ангелов Каза каза: слушам музиката ти...и гледам това око (на skypе-а) и виждам толкова много неща, които никога не бях видял преди...
Радослав Радоев каза: ако можеше повече хора да видят
Виктор Ангелов каза: просто съжалявам хората, които не могат да се докоснат до този свят, който ние двамата можем...
Радослав Радоев каза: Да ценим момента защото утре пак ще сме долу и пак ще се ядосваме за обикновенните неща. Тези моменти са ни подарени Замислял ли си се защо пък точно ние... ами не някой друг? точно в този момент. Не е до ум. Има много умни хора, които не могат да усетят същото колкото и да се напъват... няма как да го измислят. Дори и до душа не е. Има много хора с добри души. Някои зад маски някои не. Просто съдбата е такава, че сега ние сме на тези места най-близките до небето, а от там идва другото. Ние сме умни, и имаме добри души и ще е чисто престъпление, ако не оценим това!

Просто един разговор...

2007-08-02T15:23:00.000-07:00

Изпратен файл: Natasha Bedingfield - Soulmate

West-a (01:14:56 3/08/2007)
случиха ми се някои неща днес

West-a (01:14:59 3/08/2007)
все лоши

West-a (01:15:06 3/08/2007)
много хора ме разочароваха

West-a (01:15:12 3/08/2007)
много и се разочароваха от мен

West-a (01:15:24 3/08/2007)
може би съм такъв какъвто ме описват те

West-a (01:15:27 3/08/2007)
а аз не го виждам

West-a (01:15:31 3/08/2007)
но аз обичам

West-a (01:15:34 3/08/2007)
обичам хората

West-a (01:15:38 3/08/2007)
ако това е грешка

West-a (01:15:40 3/08/2007)
не знам

West-a (01:15:46 3/08/2007)
давам песента

West-a (01:15:49 3/08/2007)
първо

West-a (01:15:54 3/08/2007)
защото знам че ще я харесаш

West-a (01:16:03 3/08/2007)
второ... защото една част опт нея описва мен

West-a (01:16:10 3/08/2007)
втора описва ситуацията в която съм

West-a (01:16:27 3/08/2007)
едно ще ти кажа

West-a (01:16:33 3/08/2007)
търси щастието си на всяка цена

West-a (01:16:38 3/08/2007)
с риск за всичко

West-a (01:16:43 3/08/2007)
и чужди приказки дори

West-a (01:16:54 3/08/2007)
не трябва да те плаши нищо

West-a (01:16:58 3/08/2007)
абсолютно нищо

West-a (01:17:03 3/08/2007)
каквото и да ти казват!!!!!!!!

West-a (01:17:15 3/08/2007)
сама се раждаш..

West-a (01:17:19 3/08/2007)
сама и ще си отидеш

West-a (01:17:29 3/08/2007)
какво ни кара да си мислим, че и не живеем сами???

West-a (01:17:36 3/08/2007)
едни идват други си отиват

West-a (01:17:52 3/08/2007)
останалите не трябва да имат значение

West-a (01:18:01 3/08/2007)
когато опира въпрос до щастието ти

West-a (01:18:20 3/08/2007)
сродната душа я има

Стълба към света...

2007-06-25T14:44:00.000-07:00

Ех, ех, ех... Когато бях 9-ти клас си мечтах да дойде деня в който ще застана на сцената, ще получа дипломата си и ще напусна училище... завинаги. 4 години по късно, сърцето ми едва не се скъса, когато махнах за последно на онези, на които едва ли бих липсвал някога. Ако и вие сте сред тези, които си мислят, че от училището няма полза... Седнете и помислете отново.
Понякога самото чувство, че си заслужил уважение е достатъчна за да продължиш живота си с високо вдигната глава. Уважение се печели единствено и само, когато си себе си... и никой друг. Никакви маски няма да те защитат от каквито и да е опасности съчинени от съзнанието ти. Хората виждат това, което им покажеш. Когато се държиш пред тях като идиот... Ти вече си идиот, колкото и да не ти харесва.
Помолиха ме да опиша всичко около едно завършване. Да опиша емоциите около бала, около всички изпити и т.н. Има неща, които са много по-важни от простото изпитване... Да изкараш няколко 6-тици и да си мислиш, че с това живота ти върви добре. Познавам мнозина отличници, провалили се по пътя си заради опитите си да продължат на сляпо. Единствено със знанията, които си получил от книгите и учебниците не можеш да си сигурен, че утре някой няма да те надхитри и да те остави седнал на земята с отличната си диплома. Училището предлага много повече от стандартните предмети. Училището ти предлага едно общество от хора с които растеш. Хора, около които се изграждаш като личност. Поеми съдбата си преди да е станало късно. За да може когато излезнеш на сцената, освен дипломата си, да получиш и онези овации, които биха ти вдъхнали сили да продължиш с пълна пара. Труда винаги дава резултати. Може да не са такива каквито очакваш, но напразен труд няма. Ползата винаги излиза... понякога веднага, друг път след повече време. Задавал ли си си въпроса, какво би те направило щаслив? Какво ще те накара да си доволен от себе си? Ако не си, сега му е времето... Завърши училище с чест. С приятели около себе си, които да крещят (дори и лицемерно) по време на дипломирането ти. После заставаш на един от големите кръстопъти. Изборите които правим в тези моменти могат да ни повлиаят на целия ни живот . Да се изправиш пред непознатото, повечето от нас, предпочитат да му обърнат гръб и да си отидат. Рано или късно, човек открива нещо по- добро. Нещо отвъд упорството на мечтите ти. Защото само тогава, когато сте подложени на изпитание, можете да откриете, кои сте всъщност. И само, когато сте подложени на изпитание можете да откриете, кои може да бъдете. Човекът, който искате да бъдете съществува. Някъде другаде, от към страната на трудностите, вярата и упората. И отвъд болката и страха, от това какви лъжи ви предстоят. Да поемеш веднъж по грешен път не е фатално. Да се разочароваш от себе си ведбнъж, също... Стига да си взел поука и да не минаваш втори път през една и съща локва.

Смешно ли ти е?

2007-06-06T23:54:00.000-07:00

пак...

какво пак ли?

Пак виждам онзи поглед в огледалото... кой ми е позволил толкова рано да съм такъв?

Отминете, не четете ако щете... от край време съм свикнал да правя неща, които малко хора очакват от мен. За мен остава свободата да правя каквото си искам.... да пиша каквото си искам...да чувствам каквото си искам (до колкото е възможно)... никой не може да ми отнеме това право. Да проявявам и онази черта в съзнанието на всяко едно същество...страх... скрит зад маската главорез. Дори имам право да слушам каквото си искам...

Snow Patrol - Set The Fire To The Third Bar

Сложно е да не се скъсаш от смях, когато си мислиш че си отгоре... когато мислиш, че хора като мен не са нормални... а накрая осъзнаваш, че точно ти си обекта на наблюдение... че точно ти си този, който трябва да пише глупостите, на които най-много приличаш...

...но е лошо, когато не можеш да излезеш от филма... молиш се да спре тока, защото и песента в противен случай не свършва.

Смейте се, когато имате възжможноста да го правите...

...а замислите ли се... осъзнавате, че всъщност няма нищо смешно...

Всичко е в нас самите... сами създаваме всеки един повей на вятъра дори... влияем и на другите...

Смешно ли ти е???

за предпочитане е...

Alexi Murdoch - 12

смених...

и се усмихнах, защото го чувствам... защото и вие ме заразихте... дори ти, който дочете всичко това, и се чудиш какво ми има...

Me....

2007-05-01T18:25:00.001-07:00

Read my VisualDNA™ Get your own VisualDNA™

Перфектен?

2007-04-27T18:00:00.000-07:00

А защо пък трябва да пиша километри, за да опиша нещо, което не отнема повече от 2 минути писане в няколко изречения? Някои неща са по-хубави, когато се казват директно... без излишни овъртания....

"Перфектни мъже няма, всички сме свине по дефолт. Ставаме перфектни не защото някой ни определя като такива... нито защото ни е било писано да се превърнем в такива... а защото имаме стимул да бъдем такива. Един господ знае, колко време ще се задържи този стимул. Дали ще прерасне в нещо по-голямо от стимул... или отново ще станем свине... в очакване на следващия стимул, с надеждата да бъде последен"

Плачеш ли когато вали?! Вали ли, когато плачеш?!

2007-04-17T08:46:00.000-07:00

"Има някаквъв ред във вселената в движението на звездите и въртенето на Земята и промяната на сезоните. Но човешкият живот е почти пълен хаос. Всеки заема своята позиция, отстоява своите права и чувства, обърквайки мотивите на другите, и своите собствени."

Това са думите, които най-точно описват картинката на този свят. Отношенията между хората, които от край време водят до огромни катаклизми. Малко ли са две световни войни? А и ако трябва да гледаме от по-ниско, нима не си ти този, който всеки ден се бори за своя живот? Дали в училище, дали в работата, дали в градския транспорт или на улицата... Дали не оказваш влияние на всеки един човек, с който си разменил дори и една дума? Осъзнаваш ли ролята, която имаш на този свят? Да, някой би си казал "Ами че аз съм само един, след милярди други... на практика съм като мравка". Но дори и да се равняваш на една мравка, това не ти отнема правото да имаш чувства... правото да усещаш тъга... да усещаш щастие... и да даряваш хората около теб и с двете...
Кой знае какво е истинското щастие...не клишираната дума…а истинският ужас. Самотниците, които носят маска... най-нещастните бездомници…прегръщат някой спомен…или се вкопчват в някоя илюзия. А ние, които не живеем сред илюзии... имаме дом над главите си... какво правим? Заети сме да оплакваме собствените си "нещастия" без да си даваме сметка, къде сме всъщност. Но и това е така... Живота си има ясни закони, дарени от природата. Всеки има чувство, че е най-нещастният човек на земята по време на бедите си. А в същото време мнозина от нас, подминават инвалидите в транспорта, дори без да им се усмихнат. Кой знае, може би една усмивка, ще им върне волята за живот. Хората не осъзнават каква роля имат. Но все пак има изключения. Хора, които са съпричастни към чуждото нещастие, даващи всичко на което са способни, само и само да дарят една усмивка. Спомням си преди около 2 години по време на един мач на Левски в Уефа. Едно момче в тинейджърска възраст, на инвалидна количка пред сектор А, облечено със сини атрибути, синьо шалче, баща му до него и така нататък. Всички футболисти, които забелязаха това момче, минаха покрай него, спряха, целунаха го и го прегърнаха. Валери Домовчийски си даде фланелката и шалчето на врата му. Та снимката е следната Георги Петков, целува това момче и виждаш как момчето е с най-щастливото си изражение на лицето. Сякаш е проходило отново. Това момче знае, че няма да проходи може би никога, или много трудно някога, но то в този ден с душата не ходеше... тичаше. За това са чудесата, за да стават от време на време и да ни карат да живееме. Иначе за какво ни е този живот? Да обикаляме през панелите, да газим дупките, да сменяме един след друг боклуци на власт. Защо ни е да живеем в тази държава, ако поне не останем хора. Хората, които от време на време да изпитват радост... да изпитват съпричастност... да бъдат като едно семейство. Свикнали сме да обичаме само себе си, и най-много още някои близки... а светът има нужда от любов. Любов без ограничения, защото иначе не виждам как ще оцелеем... Има ли име тази тъмнина? Тази жестокост? Тази омраза? Как ни намери? Тя ли се вмъкна в живота ни или ние я потърсихме и привлякохме? Какво стана с нас? Сега изпращаме децата си във външния свят така както пращаме младежите на война. С надеждата, че ще се върнат живи и здрави.Но някои от нас са изгубили пътя си. Кога е станало това? Кога ги покриха сенките, кога ги погълна тъмнината? Има ли име тази тъмнина? Това име твоето ли е? Животът идва при нас от тъмнината. Когато това стане... Има ли някой в живота ти на който можеш да се довериш? Някой, който ще се грижи за теб, когато се подхлъзнеш и паднеш. И в този момент... ще ти даде сила да се изправиш срещу страховете си сам....
Да, за мен тези хора съществуват... хората, които са плакали за мен... хората които са дишали за мен. Разбира се, най-големият пример са родителите. Тези, които ми дадоха живот... Тези, които и в най-трудните моменти, въпреки всичко... ме обичаха... Тези, които съм разплаквал с някои свои действия. Тези, които плакаха за мен, когато желанието ми за живот, в един кратък миг изчезна. Но в същия този миг, кой се появи, за да ми подаде ръка... да ми отвори очите... и да ме върне към катеренето на тази огромна планина наречена живот? Каква е онази сила, която може да те накара да правиш и невъзможни неща... Да, някои от вас правилно се досетиха... Любовта... Любовта на приятелите ти към теб и любовта с която им отвръщаш...
Да, живота е кратък... някои хора не доживяват и до моментите в които тяхните деца поемат живота си. Но нима това има значение, ако в краткия си живот си направил всичко, оставил си една хубава следа от себе си... оставил си следа в хората, които са те обикнали, които не биха те забравили никога... За това искам да завърша с един цитат от един филм, в който главният герой умира, след като са стреляли по него...

"Предполагам, че трябва да съм малко ядосан за това, което стана с мен, но е трудно да си ядосан, когато има толкова красота по света.
Понякога се чувствам така все едно я виждам всичката на едно място. Сърцето ми се надува като балон, който ще се пръсне.
И тогава си спомням, че трябва да се отпусна, и да спра да се опитвам да го държа. Тогава той излита през мен като дъжд, a аз не чувствам нищо, освен благодарност... за всеки един момент... от тъпият ми живот. Сигурен съм, че и представа си нямате за това за което говоря. Но не се претиснявайте. Ще имате някой ден."

Alone...

2007-04-06T17:57:00.000-07:00

Някои хора остават сами за няколко дни... Други са израснали сами... За тях не е толкова лесно да кажат какво правят, като останат сами, защото тези моменти не са един и два...

Да, аз съм един от тях. Още от ранна детска възраст съм оставал сам у дома... и това ми харесваше. Караше ме да се чувствам...как да кажа... някак си самостоятелен. Можех да докажа сам на себе си, че мога да се справям сам. Не, купони не съм правил... или ако съм правил, то не са били много чести. След което отново доказвам ПРЕД СЕБЕ СИ, че мога да се оправям сам като почистя на всякъде(дори гадните мръсни чинии)...

Нека да се върна в детството ми... Обичах да съм сам, защото тогава нямаше кой да ми вика на главата постоянно да уча... Нямаше да гледам скандалите на родителите си... А просто щях да си стоя пред телевизора с чинийка семки в ръка... Да, това обичах да правя тогава. Сега нещата не са толкова различни, но все пак правя полезни неща...

Вярвам, че дори присъствието ми тук е полезно... Мразя да се заседявам на място където не съм полезен. Примери бол...

В дните които съм оставял сам, мога да се замисля за много работи... Какво са родителите за мен... Каква роля играят в моят живот в този момент... Какви са те за мен като хора... И обикновенно стигам до един и същ резултат... "Оценяваме всичко,едва когато го загубим" или в случая не когато съм ги загубил, ами просто, когато са далеч от мен... След това спирам да мисля... И почвам да действам...

Какво да действам ли? Като седя на компютъра гледам да правя нещо... Ето, едно радио малко ли е? 2 музикални албума... 4-5 филмови клипчета... няколко есета на тема "за живота"... Или пък просто да съм някъде.... било то и сам...или с приятели... И в двата случая има полза. Една разходка, сам със себе си може да те научи много повече от огромно парти с много приятели. А когато си с приятели...трябва ли да довършвам??? Не мисля, че трябва... който е успял да стигне до тези редове, ми дава утехата ...че не говоря на вятъра...

И когато се приберат... когато знаеш, че вече не си сам... не че нещо е толкова различно. Просто се усмихваш, казваш си... "и без тебе мога, само че искам с теб!"

Благодаря ви...

2007-03-29T14:16:00.000-07:00

Хъх... за пореден път ще почна да пиша така... Едни и същи неща. Нали така им казват. Има емоция, има и повод да пишеш...Но не... Почвам отначало.

И ето, още един ден неусетно излетя. Оставяме стъпките си по пясъка, там където по-късно може би ще завали дъжд. Там където ще минат още много хора. Там където пясъка ще лепне по обувките ни. Но следите в съзнанието ни остават. Дни като този се помнят вечно... Формата на облаците в небето дори. Усмивките на всеки, който видиш по улицата. Усмивките и на тези, които те гледат в очите... и се усмихват искренно. Сякаш са усетили пулса на сърцето ти. Сякаш са видяли любовта в погледа ти. И пак ще стане въпрос за малките неща. Колко по щастливо биха живяли всички, ако оценяваха тези моменти. Аз не искам да свърши... Както се случва понякога, един момент се нарежда и се навърта и остава за повече от момент. И звука спира… и движението спира... за повече, много повече от момент. И след това моментът си отива... Но, когато си дал всичко от себе си, за да бъде запомнен момента, момента се връща,и потваря... отново... за много повече от момент. Никси, Хриси, Ноли, Жоро, Мъро... благодаря ви, че ви има. Благодаря ви, че ме дарихте с присъствието си. С топлината си... Давах, давам и ще давам... и пак не е достатъчно. Благодаря на Никси, че ми върна тръпката да свиря на пианото. Благодаря на Хрис, че ми отговори на 31-ви декемри, след което ми се наложи да благодаря още много. Благодаря на Ноли, че вече не е руса и поумня :D . Благодаря на Жоро, че направи жертва, "че имаше толкова работа, която го освободи от работа" :D . БлагодаряинаМърочепаксипоказауникалнищината...

Благодаря ви...

Тъмния облак продължи своя път. Малкия човек, можеше да се закълне, че му се усмихна... докато слушаше John Williams - Across the stars...

Imagine

2007-03-10T17:00:00.000-08:00

Из едно от местата които посещавам:

Ехх.... а уж казах, че няма да пиша повече тук. Човек не знае, кога ще се изненада от самия себе си и от това, което прави.

Но от друга страна не е ли по-добре точно това... Да си представяш светът какъв би бил според теб, а в същия момент самия ти да поемаш по път различен от фантазиите си... от очакванията си... Път без дестинация, без ясна цел... Винаги съм го казвал, но различни хора са го чули, едни не са обърнали внимание, малцина са го запомнили... Но в крайна сметка всеки един от нас, просто фигурира в живота на другите. Всеки сам е режисьор на своя филм. Ние разпределяме ролите. Всеки сам си представя света, такъв какъвто го иска... И в крайна сметка сме победени от самите нас. От чувствата в нас, които не са подвластни на никой... За това живота е интересен. За това и аз гледам да съм му интересен, щото иначе не е интересно. Накрая остават стъпките по пясъка, бих искал да останат видими... А за да останат видими, трябва да вървя по път, неоткрит и непосещаван от други хора. И още по-трудното...да не съм сам по този път... да срещам хора като мен. Всеки трябва да открие този път за себе си... Живеете веднъж, за повече никой не знае. Ако това е единствената следа от вас и знаете, че е така...ще промените ли навиците си...мисленето си??? Бихте ли станали по-добри? Представи си, че няма рай - лесно е, ако опиташ. И под нас няма ад - има го само небето над нас. Представи си, че хората живеят за днешния ден. Представи си, че няма държави -
не е толкова сложно да се направи. Няма нищо, заради което да убиваш или да умреш, и религия също няма. Представи си, че хората живеят в мир. Сигурно ще кажеш,
че съм мечтател, но аз не съм единственият. Надявам се, че един ден ще се присъединиш към нас и светът ще бъде едно цяло. Представи си, че не притежаваш нищо - ще се учудя, ако успееш! Няма нужда от алчност или глад, просто братство между хората. Представи си, че хората
си делят поравно света. Представи си, че сега прохождаш... можеш ли да оставиш следа? ... не е толкова трудно... just little imagine

A Perfect Circle - Imagine

Andropolis...

2007-02-17T13:47:00.000-08:00

Andropolis

Кой е Andropolis??? Никой не знае нали??? Сега ще ви разкажа кой той...

1979-та година бе направен един филм по реален случай. Главната роля играеше Майкъл Дъглас... Във филма ставаше въпрос за един състезател в дисциплина маратонно бягане... Майкъл Андрополис. Мъж на средна възраст, разведен с 2 деца на 7 и 16 години живеещи с майка си. Напълно провален живот само около една несигурна мечта... Да бъде най-отгоре в маратонното бягане. Майкъл работи по автомивки за да се храни, тича през останалото време, защото това е единственото нещо, което може да прави. В един момент му се отдава възможност да изпълни всичко, което е мечтал. Да си върне семейството и да стане олимпийски шампион. На щатската квалификация той води през цялото време, но недостатъчната увереност в това с което се бори го праща на 4-то място.....само първите 3-ма отиват на олимпиадата. ВСе пак един от тримата класирали се се контузва и Майкъл отива на негово място. Веднъж отишъл там....сам... той осъзнавам че всичко което има в този живот зависи от него. Последната вечер преди финала в тази дисциплина жена му изминава хиляди километри за да е там при него.... и всичко като приказките си идва на място. Застава на старта......стартира.... С гордо вдигната глава той си проправя път към върха.... взима огромна преднина пред съперниците си. Никой до това време не е виждал такова сърцато бягане... Но малко след 40-тия километър в града завалява дъжд.... и на един завой докато Андрополис прави опит да види колко назад са противниците му.... той стъпва на мокри листа... подхлъзва се... и си разбива главата. Остава да лежи на земята докато бавно всички го отминават. Титлата взима състезател от Австралия... всичко отива към своя край. Събитията се изместват към другите дисциплини. Но в маратонното бягане има едно правило... "Състезанието не свършва докато и последният участник не премине финала или не се откаже"... В този ред на мисли Майкъл става от земята и полупребит продължава да бяга. Всички камери снимат него.... той се превръща в героя на денят.... Така под ръкопляскането на над 100000 души той пресича финала.... в прегръдките на жена си и двете си деца...

Трудно бих се описал като такъв огромен човек.... но такъв бих искал да бъда, а и повечето ми познати знаят, че е така...

Ако можех...да се върна назад...

2007-02-16T10:33:00.000-08:00

Чудили ли сте дали ние създаваме моментите в живота си, или моментите в живота ни, създават нас. Какво мислите? Че всичко е предначертано, или че ние определяме бъдещето си. Има ли господ? Дали той определя всяко едно събитие в живота ни? Или господ е вътре в самите нас. И той е там, съществува като личност само за да има кой да обвиним за нашите грешки...

Но все пак...

Ако можехте да се върнете и да промените само едно нещо от живота си. Бихте ли го направили? И ако го направите... тази промяна ще подобри ли живота ви? Или напълно ще разбие сърцето ви? Или ще разбие нечие друго сърце? Бихте ли избрали коренно различен път? Или бихте променили само едно нещо? Само един момент. Един момент, който винаги сте искали да върнете.

Ако имаше начин това да стане, как според вас щеше да се развие живота ви? Щяхте ли да имате тези приятели, или може би щяха да са други? Щяхте ли вие да сте този човек, който сте сега? Можете ли да наредите всичко така, че всичко да е наред?

Някъде бях чел една мисъл. "Не поглеждай назад да скърбиш по миналото, което вече е свършило,
и не се притеснявай за бъдещето, което още не е дошло. Живей в настоящето, и го прави толкова красиво, че ще си струва да го запомниш". Но за съжаление голяма част от нас го правят постоянно, дори аз от време на време.

Но все пак мисля, че този свят ми е дал повече добро от колкото лошо. И не бих променил нищо от миналото си. Да, имаше и моменти, които не ми се нравеха.... Но имаше и други, в които усмивката ми беше до уши. Така съм свикнал, ако загубя и тези хубави спомени за сметката на нещо, за което не съм сигурен....последствията ще са страшни. Човек никога не знае какво му предстои....може би най-хубавите моменти са в бъдещето му. Онова бъдеще, което може би е по-красиво и от вашите фантазии за миналото. Но все пак помислите си... Ако имахте възможност... щяхте ли да промените нещо?

Един час. Какво може да промени

2007-02-08T17:03:00.000-08:00

Колко време е необходимо дa промените живота си? Дали са 4 години като в университета? Последните 5 години в училище? Една година или 8-седмично рок-турне? Можеш ли да промениш живота си за месец? Или за седмица или ден? Винаги бързаме. Да пораснем. Да намерим мястото си. Когато сте млади... един час...може да промени всичко. От вас зависи кои ще сте утре. Да, един час може да промени всичко... Дори представите ви за хора, с които никога не сте разговаряли. Знаете ли... Опитайте нещо... Заговорете някой ваш съученик, с който никога не сте си говорили. Или може да не е съученик, просто човек, с който не сте общували, но сте имали тази възможност. За който не знаете почти нищо, но сте имали и чувството, че няма с какво да ви изненада. Или просто за вас той е бил задръстеняк, независимо, че никога не сте разговаряли с него. Защо да го правите ли? Независимо дали ви харесва, вие сте такива, каквито ви виждат те. Също както и той ще бъде такъв, какъвто го виждате вие. Просто не можете да го осъзнаете, докато взаимно не го разберете. Защо да чакате? Може да ви отнеме не повече от час. А този час може вдруги ден да го нямате на разположение. Особено ако сте 12-ти клас и ви предстои кръстопът. А и още нещо... Когато отидеш на друго място, когато смениш аудиторията... Никой няма да те пита какъв си бил преди... Не става въпрос само за гимназията, училището, детската градина и т.н. Когато никой не те познава, единствено от теб зависи, какъв ще си в тяхните очи. Ще видят това, което им покажеш. За това внимавайте като какви се показвате....и търсете контакт, с онези, за които просто сте се превърнали в страничен фактор...

Просто...живот?!

2007-02-06T14:06:00.000-08:00

Шибаните дни са част от ежедневието на много хора. Идват и при всеки един от нас....показват грешките ни или ги правим докато си мислим, че в миналото сме ги правили. Да грешиш е човешко, лошо е когато забравиш грешките си и продължиш да грешиш въпреки всичките грешки.

Но от друга страна всяка грешка е различна. Уж не можеш да сравниш, който и да е момент от живота си с някой друг. Какво учим от живота тогава, като никога не ти се отдава възможност да покажеш какво си научил? Отговора е ясен...просто живота ти става пълноценен. Може да е пълен с грешки, тъга и не хубави моменти... Може да е пълен и със щастливи моменти. Може да е всякакъв. Главата ти се пълни с уроци. Но както всичко на този свят и мозъка си има капацитет. Запитвали сте се какво става когато се достигне този лимит? Може би не познавате хора, които са достигнали края... Обикновенно ги пишат по вестниците. Една група са в черните хроники. Други се славят като философите на земята. Трети са хора като вас. Постоянно съжаляващи се, колко шибан живот живеете. Да и аз бях сред тях... на моменти още живея с илюзията, че съм бил винаги сред нещастниците на земята. Но по едно време се чукваш сам в главата. Опааа....тя дрънка, значи има още място в нея. Мен ми се живее. Искам да направя нещо, което да се помни. Нещо с което да се помнят и всичките грешки, нещо, което може би би помогнало и на друг. Живот, погледнат през перде изтакано от грешки. Когато осъзнаеш, че си сбъркал с някоя казана дума....нещо грешно преценено. Идва мълчанието и туптенето на сърцето в тишината. ООООо да....това е живота.... Congratulations ...you are still alive... Going to next level ...just still running...

Just the game....
...play it unforgettable.

Всеки има право да се усмихва. Но не решаваш ти кога... Ценете тези моменти. Независимо дали са малко или много... и се стремето към нещо по-голямо от това просто да се съжалявате...

Балончета...

2007-01-30T16:08:00.000-08:00

"Не знам кой знае и кой не, но искам да отбележа, че балоните са онова нещо, което винаги са ми повдигали настроението с няколко идеи... Каквито и да е балони... зелени, сини, оранжеви, във форма на сърце или от онези смешните продълговатите... балони с хелий, балони с малки балончета вътре... От любов от балоните съм крала седем бели балона от една младоженска кола... накарах едно момче да ми купи балон, нищо че нямаше почти никакви пари... уж виновна се чувствах, че го купи обаче искрено му се радвах и не давах на никой да го пипа... "

И така едно жълто и едно зелено балончета си говорят...

Жълто балонче: Какво стана с синьото балонче WestStar. Защо изчезна.... И него ли спукаха?
Зелено балонче: Не, един черен балон Andropolis го изяде....
Жълто балонче: Андрополис изяде WestStar ;(, но защо.... така ли е станало? Не вярвам!!!
Зелено Балонче: някои неща са така, независимо дали вярваш в тях или не... но WestStar е жив.... Той сега просто е едно малко балонче, погълнато от един голям черен балон Andropolis.
Жълто балонче: Не е безвъзвратно изгубен значи...
Зелено балонче: Дам, просто някой трябва да спука Андрополис и WestStar отново ще е с нас. Но той самият WestStar е помолил Andropolis да го изяде.
Жълто балонче: На мен и Андро ми харесва... и двамата са пичаги
Зелено балонче: Но Андро е малко по-мистериозен, по-замислен и малко по....тъжен може би, но по-мъдър, по-силен. WestStar е малко момче....добричко
помага на всички, но наранен като че ли... Изморен.... вече вятъра не го подвърляше като преди. И Андро го взе в себе си докато WestStar порастне достатъчно
за да се усмихне отново и да заслепи останалите, както го е правил.... Да ги радва със синият си цвят и своята усмивка... Сега само черния и меланхоличен Andropolis може да му помогне.... Той винаги е бил там до него на моменти даже вътре в него. Сега дойде неговият момент. Докато WestStar се възроди като феникс от пепелта... И отново порастне...
Жълто балонче: Звучи чудесно...

GOO GOO DOLLS - BLACK BALLOON

Baby's black balloon makes her fly
I almost fell into that hole in your life
And you're not thinking about tomorrow
'Cause you were the same as me
But on your knees

A thousand other boys could never reach you
How could I have been the one
I saw the world spin beneath you
And scatter like ice from the spoon
That was your womb

Comin' down the world turned overAnd angels fall without you there
And I go on as you get colder
Or are you someone's prayer

You know the lies they always told you
And the love you never knew
What's the things they never showed you
That swallowed the light from the sun
Inside your room

Comin' down the world turned over
And angels fall without you there
And I'll go on to bring you home
All because I'm
All because I'm
And I'll become
What you became to me

Един Обикновен ден

2007-01-29T11:50:00.000-08:00

Ето, пак за сетен път нощта измества деня. Всички хора забързани в своите дела се прибират в уютните си домове и си дават сметка за изминалият ден. Погълнати от стремежът си да оцелеят в следващия ден и да оставят следа от своя път, всеки търси начин да покаже себе си над останалите за да спечели своето място. Малцина се сещат, че все пак не са машини и че животът не е клетка или предначертан път, а е възможност да създадеш реализацията на своите мечти. Когато се разхождам по улиците в моя мръсен град в съзнанието ми се раждат безброй логични въпроси с нелогични отговори. Защо всеки трябва да работи за да се изхранва и да има подслон над главата си? Защо са измислени парите? Има толкова много нелогични неща ... В природата всичко се стреми да приеме своята хармонична точка, а в света в който ние живеем всичко е тъкмо обратното - хаос. Нима ние сме най съвършенните същества на земята? Нима ние сме най-разумни? Аз мисля че разумът е преимущество толкова колкото е и недостатък. Помислете си ако ние нямахме разум колко неща щяха да изчезнат. Завистта, омразата, стремежът към съвършенство, войните, жаждата за власт и още много други неща свързани с деструктивното мислене. Около нас има толкова много примери за по - съвършен начин на живот от нашия. Ние сме обречени по много отношения. Ако не съществуваха нашите изобретения ние не бихме могли да оцелеем. Сега като се замисля осъзнавам, че ние имаме няколко инстинкта които не осъзнаваме. Инстинкт за облекчаване на нашето ежедневие, нашия живот, чрез изобретяване на всевъзможни машини, които запълват нашите собствени недостатъци по отношение на нашите тела. Нима това е смисълът на живота? Еволюцията? Според мен единственото ценно нещо сътворено от човека е музиката. Единствено тя не е свързана с разруха на всичко около нас. Според един закон измислен много преди аз да се родя, нещата на нашета планета ще се оравновесят. Ако не стане това тя просто ще изчезне. Както изчезват нещата които са в разрез с заобикалящите ги такива. Кога ли ще дойде деня в който ще настъпи моментът на изравняването, моментът в който хаосът и хармонията ще се слеят в едно цяло без да си пречат. Кога ли ще стане?

Разбито сърце...и стремежа към по-добро

2007-01-28T15:39:00.000-08:00

George Bernard Shaw някога е написал:"има две трагедии в живота: едната е да загубиш копнежа на сърцето си...а другата е да си го върнеш". Очевидно, сърцето на Шоу е разбивано само веднъж или два пъти.. Шоу е бил балама. Защо ли? Трагедии се случват. Какво да направим? Да се откажем от всичко ли? Не. Осъзнах, че когато сърцето ти е разбито трябва да се бориш за да си сигурен, че още си жив. Защото именно болката която изпитваш... е живота. Страха, объркването... са там за да ти напомнят, че там някъде има нещо по-добро. И си струва да се бориш него. Нещо, което трябва да ни е отправната точка в живота....защото живеем веднъж и хубаво да оставим след след себе си. Точно по този път....стремежа ни към по-добро. Тази година, имах почти всичко което съм искал и мечтал... но от друга страна загубих повече. Шоу е бил прав: когато се опитваме да уловим нещата за които мечтаем... нещата които мислим, че ще направят животите ни по добри... пари, известност, слава... ние избягваме това което наистина има значение... простите неща като: приятелство, семейство, любов. Нещата които най-вероятно вече имаме....и не зачитаме. Човекът има гадния навик да търси 11-тата карта сред 10, по простата причина, че другите не са му интересни...или вече са му писнали. А от друга страна....осъзнаваме какво губим, едва след като го загубим. Мистър Шоу мисли, че да изпълниш копнежа на сърцето си е трагедия? Аз мисля, че той греши. Имам предвид, че Шоу никога не е целувал гаджето ти....момчето/момичето, което ти е влязло под кожата .
Да, да загубиш копнежа на сърцето си е трагично. Но да си възвърнеш този копнеж...е всичко за което можеш да мечтаеш. Тази година си мечтаех за любов. Да се превърна в някой друг и да събудя сърце което достатъчно време се е бояло да чувства. Желанието ми бе наполовина изпълнено. И ще продължа да се боря, докато не стане цяло. А после ли? Тогава ще кажа на Джорджи Шоу, ако това е трагично... искам още. Защото няма да го върна за нищо на света.

Радо Радоев
05.12.06 06:04
(с помощта на кино индустрията)